четвъртък, 19 март 2009 г.

Имената - приложна магия?

Като че ли нищо не е обикновено в същността си - или поне така ми харесва да вярвам :) Има обаче начини, по които нещата някак губят нюансите и дълбочината си - и един от тях е да ги наричаш с общоприетото им име. Сигурно затова изпитвам дълбоко нежелание да наричам важни и близки места и хора с обичайните им имена... предпочитам да им измислям специални - колкото по-тайни, толкова по-добре.
Името има особена връзка с човека или мястото, затова при някои древни култури истинското име оставало тайна между носещия го и шамана, който му го е дал... струва ми се някак неуместно да се използва за щяло и нещяло - може и да изглежда смешно отстрани, но често срещам тази невидима бариера с имената...
Има нещо магическо в наричането по име, поне за мен със сигурност е така - като че ли всяко споменаване на името размества пластовете и изважда нещо различно на повърхността - а това може да доведе до какво ли не... ако избягваш да наричаш нещо или някого по име, може и да изпаднеш в смешни и неудобни ситуации, но пък другото е стряскащо и непредвидимо...
По същия начин понякога обличането на мисъл или чувство в думи може да нанесе сериозни вреди - самото изричане на нещо на глас вече го променя - но пък ако човек не е готов да поеме риска, не ти остава друго, освен да си мълчиш - което пък хич не е забавно, нали :)))

3 коментара:

  1. Абе, вярно, че ги разбираш тия неща с древните култури, спор няма, ама не може ли да бъгнеш някого само като си помислиш за него? Ей така, без да обличаш мисълта в думи... хоп... и го спъваш на площада... щото много ти се иска това. Без да търсиш подходящи думи? От друга страна пък, де да знаеш кои думи са подходящи за спъване от разстояние и на какъв език? И дето викал свети Константин-Кирил Философ на ония от Ватикана "Вие толко ли за глупав го имате Господ, че му вменявате кои езици да разбира и кои не"?!
    Тъй де, искам да кажа, и ние не сме особено глупави, мисля че и само с желанието бихме се справили чудесно ;)))))

    ОтговорИзтриване
  2. оо, въобще не ги разбирам чак толкова... но то пък е излишно за описаното от теб, съвсем други неща са нужни ;)
    това е май проблемът с думите, че явно имат много силно действие, но какво ли... уф, коварна работа :))) току-виж спънеш някой друг, че и по-зле може да се получи ;)
    май затова ги избягвам, страх някакъв... но пък за това, че желанието е най-важно, спор няма... и то във всичко, знаеш как е :)

    ОтговорИзтриване
  3. пък идеята да спънеш някоя неприятна личност насред площада хем уж влиза в разрез с пацифистичната ми природа, хем приятно гъделичка вещицата сред всичките живеещи в мен близнаци, хехе :))))

    ОтговорИзтриване