Уж пролет, пък то сняг... вчера слънце, днес дъжд... отчаяние, после вдъхновение - не е лек близнашкият живот, ей :)))
Но днес съм щастлива - много, много! разбира се, по един особен начин, предвид обстоятелствата - май точно като девойките в красиво кахърните арабски шансони, които ми станаха тъй любими напоследък ;) Само не мога да преценя дали ми е повече красиво, или пък кахърно... понякога се чудя дали изобщо съществува едното без другото - а?
Anyway - има светлина в тунела, щом събрах достатъчно енергия да сготвя кхичри - а според кришнарската книга с рецепти "паница кхичри с кисело мляко е бедняшки пир, достоен за цар" :) Подкрепям с две ръце, крилца и опашка... не че е готово още, но пък мирише вкуснооо :)))
А пролетното чистене се оказа голям приятел на човека - дори намерих шоколад в шкафа! в собствения ми кухненски шкаф! накъде върви светът :))) Не че е толкова чудно, при всички тия магично-шоколадови четива напоследък - просто да отбележа, че го оценявам (по нашите места това трябва да е еквивалентът на гравицапа, for sure :)))
Има и още ценни находки - например две пакетчета от прекрасния зелен жасминов чай, който щяхме да пием с Дж. - това трябва да е знак, дарлинг... хайде, идвай! и без това се очертава скоро да имам свободно време като за целия китайски народ, хаха :)))
Понеже, както е казал поетът -
"Хармония мира не знает границ -
сейчас мы будем пить чай."
А помниш ли как го дрънчаха това по цяла нощ двама типа с китари на оня благоевградски таван? или пък бяхме само с Джо тогава? така или иначе, как се забравя незабравимото :-D
неделя, 29 март 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар