Декор за анимационен филм

Много интересно място е това - работното ми :)
Първо - околността... крайно колоритен цигански квартал (по нищо не прилича на София) и раззеленена, леко застрашителна горичка :)))
После влизаш в двора: единият му край прилича на малко парченце парк - красиви дървени пейки с орнаменти от ковано желязо и вечнозелени храсти в големи саксии... там работниците си седят с кафенца и цигари през почивките :)
В другия край пък са къщичките за кучета със съответните си разноцветни обитатели, с различна степен на разбраност и рошавост :)) Доскоро имаше дори къщичка за кокошки (ако и в нея е живяло нещо, обаче, така и не го видях :)))) Сега пък от няколко дни на нейно място работи дърводелец с рунтава брада, който е абсолютно копие на Румцайс!
А вчера страшно се впечатлих от редица парцали покрай една от големите машини - явно попиват изтичащите цветни мастила - бяха много красиво оцветени, прииска ми се да ги снимам... но нямаше с какво, а и сигурно щеше да изглежда доста странно :))) мислено си отбелязах да се вмъкна там някой път през обедната почивка с фотоапарат ;) И всички тези цветове - в уж напълно индустриална среда... поредният случай да се радвам, че съм успяла да си намеря такава цветна професия :)))
Разбира се, "да си намеря" не е точно казано, защото не е случайно - навлизането ми в нея е сред нещата, които много съм искала и съответно е нямало начин да не се случат :) хм, сещам се и за някои други такива :-P
Преди малко пък срещнах вътре в печатницата едно току-що проходило детенце - майката го водеше за ръчичка, а то гледаше всичко с едни огромни блестящи очи :) И мен така ме е водил едно време авторът ми по печатниците и редакциите - в малко по-съзнателна възраст, де :)) все пак успях да "закача" от всички очарователни стари технологии - един от първите ми спомени е от ерата на перфолентите... как вървим с него по пътеката между машините в компютърния отдел, а отвсякъде наоколо извират едни шумолящи талази от бели ленти... много ефектно :))) имаше дори от старите дървени форми, в които словослагателите редяха една по една оловни буквички - amazing :))))
Сега се сетих и за друго домашно чудо, което очаквам от няколко дни насам - да цъфне абутилонът :)
Дадоха ми го като малко клонче на една среща на цветарския форум на Мъни преди 2-3 години - изумена съм, че въобще оцеля... да не говорим пък, че се готви да цъфти!
Толкова им се радвах на онези хора... обаче се чувствах краен аматьор сред тях - а сега като че ли съм на път да вляза в клуба, щом такова крехко и трудно за гледане растение е решило да цъфти, и то на закрито :)))
Цветовете би трябвало да са нещо такова -

















Най-много би ме зарадвало, ако мога да покажа свои снимки, но пусто нетърпение... и това ще стане скоро, надявам се :)))

Всичко си идва на мястото

Сладките бобърски сънища продължават - преди малко искаше да облича някакво шоколадче :))))
А вчера беше много забавно, на разходка в дъжда с новия чадър (не е за вярване, но е черен (а отдавна не търпя нищо черно) - като онзи, с който Оле Затвори-очички приспиваше лошите деца) - малкият бобър го разнасяше сам, много горд и независим, за радост на целия квартал :))
Уикендът наистина се оказа страхотен - и съвсем различен от представите ми - съвпада само тайландският ориз със скариди и кокосова сметана (а бобърът как го яде, лелее... плющят му не само ушичките, а и опашката :))
Толкова големи и малки неща си дойдоха на мястото, че още не мога да си ги подредя в ума - но вече започвам да усещам комфорта от тях :)
Този тип малки неща сигурно са битовизми - но за мен са си истински ежедневни чудеса - просто много дълго са ми липсвали... например, най-после пак имам етажерки с подправки - вдъхновяващо :)) също и цветно индийско ковьорче над леглото (с огледалца, естествено -от онези, дето били за отблъскване на лошите енергии :)
Цветята също растат - дори вече има цъфнали незабравки :) Въобще, имаше от всичко - детски песнички, четене на приказки, футбол в коридора... точно така трябва да бъде - какво друго да кажа :)

Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!

Ричард Бах ("Едно")

Вчера гледах страхотен филм, "Princesas" - отдавна нещо не ме е вълнувало толкова много, и то не само заради музиката на Ману Чао (ставам му все по-голям фен), а и... не знам как да го опиша точно, но докато го гледах, някак усетих, че има надежда :) в най-общочовешки смисъл :)

Какво сънуват бобрите

Вече два пъти чувам бобърчето да говори насън - сигурно от болестта... но все пак е забавно, защото говори само за сладки неща :) и то в комбинация с мама :))) примерно - "няма захар в чая... мама да сложи захар!" а преди малко пък обясняваше за някакъв бонбон, дето мама трябвало да го изхвърли :)) ей това наричам аз сладки сънища :)))

Заспало-тъжно

Днес съм тотално замаяна от безсъние... и сега, слабо казано, съм на автопилот.
Сутринта за пръв път си забелязах едни бутончета на клавиатурата - Sleep и Wake up :))) ех, де да имах и аз такива...
А и не знам как успях да изсънувам за не повече от половин час сутринта такива заплетени и зловещи сюжети :(
Също така ми е тъжно за Наско Дириджабъла... живо си спомням как се запознахме с него и Джендема оная нощ преди толкова време на пловдивската гара, как свиреше на казу, а после отидохме всички в оня смешен клуб, Устата - дето вече го няма май :)
При други обстоятелства трябваше да се съберем и да пием по някоя напитка в негова памет, а не само да си хленчим един на друг във Фейсбук... ама нейсе...
Въобще - както е казал поетът - the sun is shining, but it's raining in my heart...
Като се знам обаче, това вероятно значи, че уикендът ще е хубав :) ха дано!
Е, по-късно се рефрешнах с новия си обеден ритуал в парка - малко по-сенчеста ми беше днешната пейка, но пък по-спокойна... обаче все забравям цветните салфетки и маслините, не може така :))))
Но пък днешният тъмен шоколад беше 85%-ов, според антидепресивното предписание на блонд тай-лечителката ми - и помогна, тъй да знаеш :))) ако не друго - май най-после съм будна... да видим докога, обаче :)))))

Простота или предразсъдъци?

Новият ми онлайн приятел Crazy George ме обвини вчера в предразсъдъци - е, като че ли е нормално да съществува някакъв трудно преодолим и може би здравословен минимум от тях, поне от съображения за сигурност - но често е трудно да се определи тази граница...
Днес се зачетох в една статия за voluntary simplicity... да кажем, "доброволна простота" -

http://lifestyle.msn.com/your-life/bigger-picture/articleoprah.aspx?cp-documentid=19216974&gt1=32001

Идеята човек да си опрости живота, като спре да консумира излишно (което не го прави трайно щастлив) и се придържа към минимума необходими неща, винаги много ме е привличала... Така се освобождават всякакви ресурси - енергия и пространство, в което можеш да откриеш и да правиш нещата, които наистина те изпълват (да, Анке, наистина е много еротична тази дума! :)))
Разбира се, лесно е да се каже - но с осъществяването нещата, както обикновено, не са толкова прости. Опитвам се обаче да не падам в този капан - когато нещо ми създава дълбоко усещане за правилност, приемам го поне като посока, в която да се движа - а крайностите обикновено не са за мен... например, фрийгъните са много впечатляващи, но поне за момента май няма начин да се идентифицирам с тях.
Екстремното следване на някоя хубава идея е нещо като свободно падане - кара те да се чувстваш прекрасно, но обикновено се удряш в нещо твърдо накрая... Възхищавам се на хора, които въпреки това го правят - като Володя Сорокин например (ето това интервю с него е другото нещо, което дълбоко ме замисли днес -

http://www.geography.iit.bas.bg/2005/23--05/pp104-111.html

Видях го в блога на Хипаря... 10x, man :))
Всъщност обаче, човекът не стига до абсолютната крайност - което ми харесва още повече, защото е толкова човешко... в най-милия смисъл! Цялото интервю много ме зарадва - но за мен най-хубавото там беше това:

„За да обиколя целия свят с велосипед, са нужни от 10 до 12 години. По мои данни по света пътешестват с велосипед около 50 мъже, няколко жени и три семейства. Аз лично познавам трима, които са тръгнали от своите страни и са се върнали след 10 години. Ендрю Кемпе - канадец, Лотар Неймиц - германец, Кен - японец. Такива пътешественици са или ергени, или разведени. Аз имам дъщеря и съпруга и не мога да замина за 10 години. Пътувам по света не само заради самото пътешествие, а за да напиша по една книга за всеки континент, да фотографирам, да снимам филми, да разказвам за моите приключения. Година пътувам, година обработвам материалите и по този начин за шест години имам „чисто“ пътешествие три години.“

Работата е там, че стигайки до истинските крайности, дори и в най-прекрасната посока (имам предвид, по свое желание) - неизбежно и съзнателно нараняваме близките си. А ако намериш начин да засищаш вълка в себе си - но и агнето (well-being-ът на любимите ти хора) да е поне относително цяло - значи си намерил щастливия баланс... Ето, с такъв човек мога (и искам) да се идентифицирам :)
Една дребна днешна приятност е свързана с тези ми размисли и страсти - а именно, след дълго планиране най-после успях да се измъкна наобяд от офиса и да си устроя самосиндикален пикник в близкия слънчев парк - носех си кутия с вкусни неща от къщи (жалко, че нямах фотоапарат... беше много шарена и красива - синя, а вътре - зелени листа къдрава салата, парче жълт пушен кашкавал, червено доматче и шарено великденско яйце :))) Имаше дори парче черен шоколад и киви за десерт - какво повече му трябва на човек!
Е, не беше така прекрасно като пикника от миналия уикенд - не само защото трябваше постоянно да гледам колко е часът (обедната ми почивка е само половин час), но и защото, когато съм сама, мисля твърде много - май затова го избягвам така усърдно... оставането сама, не толкова мисленето :))) Но дори това не успя да развали ефекта от слънцето, цъфналите дървета и пеещите птички - мисля, че събрах енергия за целия изтощителен остатък от работния ден :)
Поне със сигурност, спрямо стандартния начин да изскочиш от офиса в стръвно търсене на храна от най-близкия готов източник, е несъмнено по-приятно... особено ако човек е решил да поспре с хлебните изделия - а при това положение пък и изборът е минимален.
Някой по-краен с право би отбелязал, че и това си е консумация - както и всичките ми самоделни бижута, индийски дрехи и шарените секънд хенд чаршафи, с които постоянно претапицирам цялата къща - но това е положението, и така ми харесва :) Омръзнало ми е да гоня някакви стандарти... или по-скоро си имам свои, а там пък гоненето е относително понятие - за щастие :))))

Бижута, роса и женшен

Пак странни дни, по един особен и хубав начин :)
След слънчевото вещерско сборище с цветя, синеоки самодивчета и вълшебни сияещи бебета, все още си намирам разни прекрасни бижута навсякъде :)) забравих да ти разкажа, сияеща вещице, как наскоро си намерих на улицата в квартала сребърна верижка с истинска малка перла на нея (с филигранен сребърен обков)... сега пък си намирам по джобовете обици с цветчета и цветни камъни :)))
Вчера беше много хубав ден всъщност (а поредното намерено нещо беше странна, изтъркана дребна монетка, май е арабска - да не говорим за таджикистанските стотинки на острова :))))) - дори към края вдигахме тостове с малки бутилчици женшен - ето докъде се стигна :)))
После обаче за пореден път ми разместиха енергиите - всеки път така се случва... и бобърчето не го преживява добре - затова е болно, милото :( Но тъкмо тогава се намесиха хубавите сили - този път по-бързо от обикновено... още същата вечер :)
Уж вярно утрото е по-мъдро от вечерта - Crazy George, приятелю :)) макар че понякога след безсънна нощ човек не знае накъде го води тази мъдрост - измих се с роса по пътя, но въпреки това не ми се е прояснило още...
Май прекалявам с тези знаци - но какво да се прави, като са навсякъде :))
Един сравнително отдавнашен - но пък красноречив - когато стенният часовник падна и се раздели на части - толкова ми тежеше това чакане... но пък не се разпиля, супер странно :) с месеци не събрах сили да го поправя, а после изведнъж си е там отново, с всички ситни запаси в него :))))

Strange days have found us

Капризни бобри... спящи пазачи... дори гальовното куче Даниела с обръснато задно краче не се вижда никъде - точно за такива мрачни и студени сутрини си пазя ананасовото тайландско мазилце за устни и кокосовото островно масло :)
Има и по-хубави неща, за които мога да се сетя, но... за да цитирам мъгляво главната героиня и авторка в сегашната радваща ме книга - "Яж, моли се и обичай" (прекрасна е, Анкеее! :))) - единствената грешка в дизайна е желанието :))) ех...
Другата омайваща книга, която чета, е "Магическото домакинство" - някой ден и аз ще си имам такава къща... и сега се опитвам, но съдържанието нещо ми бяга по допирателната...
Хубавото е, че винаги след такива дни идват много слънчеви и щастливи - утре вече трябва да е такъв, просто си го знам :)

Нощни цветя

Май в крайна сметка съм градинско цвете - много би ми се искало да съм диво, но трудна работа... е, поне не съм саксийно, все пак ;)
Изумена съм от устойчивостта на градинските цветя - явно не е случайно, че само такива си избирам... Днес най-сетне стигнаха до мен всичките ми предишни цветни сандъчета - идеята беше да разчистя изсъхналите растения, за да има място за нови - но те пък ненадейно се оказаха пълни! След като в продължение на три сезона са стояли изоставени навън и никой не им е обръщал и капка внимание...
Разбира се, изглеждаха като парчета от изоставена градина - но все пак има доста оцелели маргаритки и шибой, сред всички плевели.
Досега се занимавах с тях с голяма приятност :) Скоро се очаква се развихрят на прозореца ... i can't wait :)))

Re: Пристрастеност

treasurebox, ето нагледен материал - да видиш колко точно е тежък случаят при мен... :))))






















В никакъв случай не искам да подценявам вихъра на твоята мания - напротив... просто да знаеш, че не си сама :))))

easy like sunday morning

Какво му трябва на човек - достатъчно е поне веднъж да си отспи, и отново изпада в типичното си състояние на приятно блеене :))
Не знам дали съм излетяла в чест на деня на космонавтиката - или пък пък разните му цветни феи и деца на цветята може да са се развихрили послучай Цветница - но тази сутрин се почувствах точно като в песента - "pools of sorrow, waves of joy are drifting through my open mind"... не в смисъл, че ми е било весело или пък тъжно - по-скоро бях като някаква прозрачна медуза, покрай (и през) която минават най-различни околни неща :)

Така или иначе - май съм излъчвала някакви странни флуиди, понеже в практически празния тролей малкото появили се хора се залепваха плътно до мен - много смешно беше :)))

Междувременно, ето и някои от измислиците ми в духа на Гудрун -













































Всъщност, напоследък имам нужда от повече зелено наоколо, но нещо не намирам подходящ материал... е, все ще трябва да се появи, нали :)

Май определено навлизам в зелен период - вижда се и от новото ми украшение:





















Материалите за него са подарък от две от трите ми любими рисуващи вещици :)) тайландските листенца са от русата гледачка на таро (чай Ърл Грей с мляко; скариди и стафиди), а зелените керамични мъниста - от дарк астроложката с дискретен хипи уклон (напоследък пица и домашно вино, дори обсъдихме световната финансова криза в петък вечер :))) (третата пък - както си трябва - е червенокоса и в момента вероятно кара кънки в парка :))))
Нищо чудно, че наскоро и двете изразиха една и съща мисъл (точно това имах предвид и аз, правейки украшението) - ако човек вижда, иска и търси специалното в нещата, винаги ще има начини да бъде щастлив...

Не искам да се разлея!

Симпатична бобърска реплика, която чух току-що и си я харесах за заглавие на тазвечершния пост :))) Той пък е в чест на младежа Митко Таралежков - всъщност дори не знаех, че се казва така, макар че самия него добре го знам - слушала съм го на множество купони, а и го виждам на всеки фест - не че последните години фестя много, но това пък са подробности :-P
Доскоро помнех текста само на емблематичната му песен "ой, ой, ой - водка Ахелой - като смоци ще излазиме от ковчега на Ной!"
За щастие обаче днес открих ей този линк -

http://www.myspace.com/taralejkov

където има още куп негови песни...
Таралежков - страшен си, ей! Творенията ти тотално ми балансираха енергиите - е, поне за tonight :)))
След като открих толкова песни, свързани с хубави спомени - остава да намеря и онази, която ни бяха пуснали онази нощ, докато си лежахме върху куп шарени възглавници на пода в бара на Сънсет и гледахме звездите... това вече ще е пълното щастие :)))

Димни завеси, мишки и други оръжия

При сутрешното поливане отбелязах, че броят на поникналите камбанки е стигнал до щастливото ми число, 7 - още тогава разбрах, че нещата отново ще се оправят във всяко проблемно отношение... така и стана, доста бързо след това :)))
Цялата тази мистика, суеверия и какви ли не събития в нюансите на октарината може и да изглеждат доста смешно отстрани - но така е, когато човек е наистина влюбен... нещата стават точно по този начин, just watch :)))
Странните събития продължават - вчера беше Денят на мишката - не звучи ли направо като китайски хороскоп :))) екшънът наоколо се вихри с пълна сила, дори оръжия се появиха вече - а днес пък е Денят на дима... започна с едни изгорени филийки сутринта и продължи все така димно, по един симпатично късметлийски начин :))) дано не завърши с пълно изпушване - но мисля, че вчера си преживях вече фазата със спада на енергиите, така че, явно, the only way is up :)))))
А може би пък всичко се дължи на тоталната ми отнесеност - преди малко успях да залея доста пространно с капучино една кафе машина... голямо чистене падна, каква ти тук мистика :-D

Ето!

Вече съвсем се убедих във връзката между символичните случки и следващите събития :-D
Поредицата от счупени неща продължава - напоследък обаче се прехвърлих на бурканчета с подправки... ех, нещастният кориандър :-D
Другата странност, която отбелязах, пък е цветна - първо, тази пролет са се събудили само четири от някогашните ми дванадесет коренчета с камбанки... е, все е нещо - но необичайното е, че още не са поникнали, а вече са ги нападнали листни въшки! Това е почти като историята с още непорасналите мъдреци, които вече имат кариеси :)))
И явно всичко това - заедно с винаги успешната тактика да се държиш така, все едно желаното от теб вече се е случило - доведе до това, че днес отново съм много щастлива... :)
Имам си една новоизлюпена теория на тема "защо счупеното носи щастие" - а именно, че лошият късмет един вид се изразходва за това безобидно произшествие, и съответно не влияе върху далеч по-важни неща...

Мистика и фолклористика

Вчерашният гердан, естествено, се скъса - просто не знам на какво би трябвало да е нанизан, за да издържи тежестта на всички скъпоценни камъни от съкровището :)))
Не че беше особено приятно преживяване - но пък си мисля, че всички тези неща означават нещо - счупена бутилка вино на пода в офисната кухня, разпилени мъниста и цветни камъчета по цялата улица... просто са някак твърде многозначителни, не че съм суеверна или нещо :-D
Уж на пръв поглед счупеното не донесе особено много щастие - но както си беше ясно, че ще стане, в крайна сметка се оказа за добро... за скъсаното пък да не говорим :)
Да не говорим пък на какви невероятни хора попадам навсякъде - и как човек после да се оплаче, че не му вървяло? :)))

Дълго и шарено? що е то

Имам си един любим разказ на Георги Райчев - не му помня името, но ставаше дума за един човек, който цял живот ниже разноцветна броеница и всяко зрънце значи някакво важно за него събитие - след като ходил в Гърция, добавил костилка от маслина - примерно...
Като малка много се бях впечатлила от идеята, независимо че разказът далеч нямаше хепиенд - а миналото лято си я припомних, като видях в кръчмата на Иракли един младеж с много странна огърлица - оказа се, че си я е правил сам и в нея има всякакви неща, включително и зъби от собствените му :)))
В крайна сметка и аз се захванах да употребя скорошните съкровища, и ето какво се получи -

Дълго е... много - вчера беше два пъти повече от ръста ми, днес добавих поне още един ръст - а и тежи доста... страшно му се радвам :) дано само не реши да се разпилее в някое особено неподходящо време и място :)))

Катерици и фън шуй

Ей, това катерицата е много коварно животно :))) Тръгва човек на фотосафари в парка, изпълнен с добри намерения - а после какво... вместо приятно лежерна разходка по слънчеви полянки - само тичане след някое неясно силуетче с огромна пухкава опашка :-P
Ето и жалките резултати -
































































Едва ли си личи, затова да поясня - става дума за две разноцветни, но пък еднакво бързи екземплярчета :)))
Не е за вярване, но днес пък най-после се стигна до момента да разчистя изсъхналите остатъци от миналогодишните цветя (изтормозих ги, горките, след толкова местене...) - ако това вече не помогне за разчистване на чакрите, не знам тогава какво :)) нали увехналите цветя били лош фън шуй, пише по дебелите книги ;) И съответно посях новите семенца - сега остава гълъбите и колибритата да не им видят сметката :-D
(това, разбира се, го вмъквам само за цвят - колибритата не би трябвало да са реална заплаха в случая, но пък знае ли човек :))))
И всичко това с любезното съдействие на Radio Paradise... ммм, прекрасен фон за всякаква фейска екзотика :)