Много интересно място е това - работното ми :)
Първо - околността... крайно колоритен цигански квартал (по нищо не прилича на София) и раззеленена, леко застрашителна горичка :)))
После влизаш в двора: единият му край прилича на малко парченце парк - красиви дървени пейки с орнаменти от ковано желязо и вечнозелени храсти в големи саксии... там работниците си седят с кафенца и цигари през почивките :)
В другия край пък са къщичките за кучета със съответните си разноцветни обитатели, с различна степен на разбраност и рошавост :)) Доскоро имаше дори къщичка за кокошки (ако и в нея е живяло нещо, обаче, така и не го видях :)))) Сега пък от няколко дни на нейно място работи дърводелец с рунтава брада, който е абсолютно копие на Румцайс!
А вчера страшно се впечатлих от редица парцали покрай една от големите машини - явно попиват изтичащите цветни мастила - бяха много красиво оцветени, прииска ми се да ги снимам... но нямаше с какво, а и сигурно щеше да изглежда доста странно :))) мислено си отбелязах да се вмъкна там някой път през обедната почивка с фотоапарат ;) И всички тези цветове - в уж напълно индустриална среда... поредният случай да се радвам, че съм успяла да си намеря такава цветна професия :)))
Разбира се, "да си намеря" не е точно казано, защото не е случайно - навлизането ми в нея е сред нещата, които много съм искала и съответно е нямало начин да не се случат :) хм, сещам се и за някои други такива :-P
Преди малко пък срещнах вътре в печатницата едно току-що проходило детенце - майката го водеше за ръчичка, а то гледаше всичко с едни огромни блестящи очи :) И мен така ме е водил едно време авторът ми по печатниците и редакциите - в малко по-съзнателна възраст, де :)) все пак успях да "закача" от всички очарователни стари технологии - един от първите ми спомени е от ерата на перфолентите... как вървим с него по пътеката между машините в компютърния отдел, а отвсякъде наоколо извират едни шумолящи талази от бели ленти... много ефектно :))) имаше дори от старите дървени форми, в които словослагателите редяха една по една оловни буквички - amazing :))))
Сега се сетих и за друго домашно чудо, което очаквам от няколко дни насам - да цъфне абутилонът :)
Дадоха ми го като малко клонче на една среща на цветарския форум на Мъни преди 2-3 години - изумена съм, че въобще оцеля... да не говорим пък, че се готви да цъфти!
Толкова им се радвах на онези хора... обаче се чувствах краен аматьор сред тях - а сега като че ли съм на път да вляза в клуба, щом такова крехко и трудно за гледане растение е решило да цъфти, и то на закрито :)))
Цветовете би трябвало да са нещо такова -
Най-много би ме зарадвало, ако мога да покажа свои снимки, но пусто нетърпение... и това ще стане скоро, надявам се :)))
