Коне, маргаритки и лунни щуротии

Вярно, че пълнолунието е време за самодивски танци и всякакви фейски пърхания - но какво са виновни малките невинни бобри?
Така или иначе, сегашното пълнолуние съвсем ми пощури бобърчето...
Не знам как я мислят тая работа лунчовците (или както там се казваха лунните жители според книжката за Ян Бибиян), ама не може така - вечерната бобърска програма беше по-развихрена от всякога... дори след като премина няколко пъти обичайния си цикъл "смях и беснотия-отчаян плач-пълно изтощение", още дълго лежа буден, вперил замислени очички в тая нагла, надничаща през щорите луна :-[ ]
Не че тя не ми действа странно и на мен - като че ли е някаква порта, през която минава онази тънка, но здрава нишка, която ме тегли надалеч...
То си се очакваше единственият бобърен ден от всички празници да е подобаващо бесен - но допреди лунното нашествие всъщност се оказа идилия... филми и шоколадови бисквити до обяд в леглото (пълно блаженство, но и пълни с трохи чаршафи :))), а после истинска разходка в парка - но не стандартната дисциплина "бягане с препятствия след бобри", а с всичките му там люлки, разхождащи се коне и букетчета маргаритки... както си му е редът :)
А от утре - пак сред анимационния декор...