Видях я и си я познах веднага! :)))
вторник, 31 март 2009 г.
неделя, 29 март 2009 г.
Helter Skelter
Уж пролет, пък то сняг... вчера слънце, днес дъжд... отчаяние, после вдъхновение - не е лек близнашкият живот, ей :)))
Но днес съм щастлива - много, много! разбира се, по един особен начин, предвид обстоятелствата - май точно като девойките в красиво кахърните арабски шансони, които ми станаха тъй любими напоследък ;) Само не мога да преценя дали ми е повече красиво, или пък кахърно... понякога се чудя дали изобщо съществува едното без другото - а?
Anyway - има светлина в тунела, щом събрах достатъчно енергия да сготвя кхичри - а според кришнарската книга с рецепти "паница кхичри с кисело мляко е бедняшки пир, достоен за цар" :) Подкрепям с две ръце, крилца и опашка... не че е готово още, но пък мирише вкуснооо :)))
А пролетното чистене се оказа голям приятел на човека - дори намерих шоколад в шкафа! в собствения ми кухненски шкаф! накъде върви светът :))) Не че е толкова чудно, при всички тия магично-шоколадови четива напоследък - просто да отбележа, че го оценявам (по нашите места това трябва да е еквивалентът на гравицапа, for sure :)))
Има и още ценни находки - например две пакетчета от прекрасния зелен жасминов чай, който щяхме да пием с Дж. - това трябва да е знак, дарлинг... хайде, идвай! и без това се очертава скоро да имам свободно време като за целия китайски народ, хаха :)))
Понеже, както е казал поетът -
"Хармония мира не знает границ -
сейчас мы будем пить чай."
А помниш ли как го дрънчаха това по цяла нощ двама типа с китари на оня благоевградски таван? или пък бяхме само с Джо тогава? така или иначе, как се забравя незабравимото :-D
Но днес съм щастлива - много, много! разбира се, по един особен начин, предвид обстоятелствата - май точно като девойките в красиво кахърните арабски шансони, които ми станаха тъй любими напоследък ;) Само не мога да преценя дали ми е повече красиво, или пък кахърно... понякога се чудя дали изобщо съществува едното без другото - а?
Anyway - има светлина в тунела, щом събрах достатъчно енергия да сготвя кхичри - а според кришнарската книга с рецепти "паница кхичри с кисело мляко е бедняшки пир, достоен за цар" :) Подкрепям с две ръце, крилца и опашка... не че е готово още, но пък мирише вкуснооо :)))
А пролетното чистене се оказа голям приятел на човека - дори намерих шоколад в шкафа! в собствения ми кухненски шкаф! накъде върви светът :))) Не че е толкова чудно, при всички тия магично-шоколадови четива напоследък - просто да отбележа, че го оценявам (по нашите места това трябва да е еквивалентът на гравицапа, for sure :)))
Има и още ценни находки - например две пакетчета от прекрасния зелен жасминов чай, който щяхме да пием с Дж. - това трябва да е знак, дарлинг... хайде, идвай! и без това се очертава скоро да имам свободно време като за целия китайски народ, хаха :)))
Понеже, както е казал поетът -
"Хармония мира не знает границ -
сейчас мы будем пить чай."
А помниш ли как го дрънчаха това по цяла нощ двама типа с китари на оня благоевградски таван? или пък бяхме само с Джо тогава? така или иначе, как се забравя незабравимото :-D
събота, 28 март 2009 г.
Be careful what you wish for
Така е, като все хленча за тая пуста свобода - ами ето, получавам си я неизменно, в един или друг смисъл, по един или друг начин... желана или нежелана, в подходящия момент или напротив - това е положението :)))
Пак задуха оня wind of change - така става то, някой или нещо побутва първата плочка домино в редичката - а после ясно...
Хубавото в случая е, че не съм шокирана въобще - благодаря ти, you-know-who :))) ти си моето русо ангелче-пазител - а това не е никак малко, да си предупреден какво се готви ;)
(В същото време сме и едни симпатични вещици ние, трябва да ни се признае - онези карти Таро в красива торбичка предизвикват детски възторг у мен, също като нумерологичните и астрологични витания... казваш, че твоето число е 1 - моето го изчислих като 2, хаха :-D не стига че съм Близначка - май няма отърване от раздвоението, като гледам... не знам де, ти ще кажеш :-P)
Може би затова вътрешното залитане към ръба на нищото ми мина толкова бързо и лесно (дано не е само временно, де) - стигаха ми само една-две бири в Куфара сред усмихнати стари муцуни - май трябва да го правя по-често, да си балансирам енергиите.. дето се вика :))
Та сега се вдъхнових се от шаренийките в предишните си постове... и от цветовете в света въобще... а най-вече от слънцето, разбира се - и се вихря из къщата... а ти си вей, ветре, на кого му пука :-P
Пак задуха оня wind of change - така става то, някой или нещо побутва първата плочка домино в редичката - а после ясно...
Хубавото в случая е, че не съм шокирана въобще - благодаря ти, you-know-who :))) ти си моето русо ангелче-пазител - а това не е никак малко, да си предупреден какво се готви ;)
(В същото време сме и едни симпатични вещици ние, трябва да ни се признае - онези карти Таро в красива торбичка предизвикват детски възторг у мен, също като нумерологичните и астрологични витания... казваш, че твоето число е 1 - моето го изчислих като 2, хаха :-D не стига че съм Близначка - май няма отърване от раздвоението, като гледам... не знам де, ти ще кажеш :-P)
Може би затова вътрешното залитане към ръба на нищото ми мина толкова бързо и лесно (дано не е само временно, де) - стигаха ми само една-две бири в Куфара сред усмихнати стари муцуни - май трябва да го правя по-често, да си балансирам енергиите.. дето се вика :))
Та сега се вдъхнових се от шаренийките в предишните си постове... и от цветовете в света въобще... а най-вече от слънцето, разбира се - и се вихря из къщата... а ти си вей, ветре, на кого му пука :-P
петък, 27 март 2009 г.
While my guitar gently weeps...
Направо не е истина, какви неща измислят хората - че и ги реализират, на всичко отгоре! :))
Йоцо! Тенкю, приятелю, че ми осигури радващото нещо за днес... да не говорим пък за обещанието ти да си пазиш скъсаните струни, за да ги използваме по новото им предназначение - само да не забравиш, ей :-P
Та ето какво ме прехласна толкова - дори бих го обявила за крайно криейтив, ако това не беше се превърнало в мръсна дума напоследък :)))
ето, тук има и още -
http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=54302&st=0&start=0
enjoy!
Йоцо! Тенкю, приятелю, че ми осигури радващото нещо за днес... да не говорим пък за обещанието ти да си пазиш скъсаните струни, за да ги използваме по новото им предназначение - само да не забравиш, ей :-P
Та ето какво ме прехласна толкова - дори бих го обявила за крайно криейтив, ако това не беше се превърнало в мръсна дума напоследък :)))
ето, тук има и още -
http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=54302&st=0&start=0
enjoy!
четвъртък, 26 март 2009 г.
Още нещо вдъхновително
Собствената ми кожа започва застрашително да ми отеснява - май е крайно време да забягна нанякъде, поне за малко...
Но междувременно търся нови и нови неща, на които да се радвам :)
Например, тази прекрасна норвежка девойка - открих я покрай профила на Камилата във Фейсбук...
Много свежа млада дизайнерка - казва се Катарина Ленес и прави следните страхотни бижута:
Идейно!
Хм... струва ми се, че някои любими мои инженери биха го оценили по достойнство :-P
Ку!
Но междувременно търся нови и нови неща, на които да се радвам :)
Например, тази прекрасна норвежка девойка - открих я покрай профила на Камилата във Фейсбук...
Много свежа млада дизайнерка - казва се Катарина Ленес и прави следните страхотни бижута:
Идейно!
Хм... струва ми се, че някои любими мои инженери биха го оценили по достойнство :-P
Ку!
Пролетно почистване?
Нечий живот май има спешна нужда от пролетно почистване във всеки смисъл, и нищо чудно да се окаже моят :))))
Ето една добра мисия за следващия свободен уикенд... дано е и по-слънчев, за да има откъде да почерпя жизнена енергия - че това си е сериозно начинание ;)
Имам неприятния навик да се затрупвам със започнати и нестигнали доникъде неща, а това, освен че е потискащо в най-общ смисъл, пречи на започването на нови... и въобще, май ми пречи да правя каквото и да било, а имам нужда непрекъснато да правя нещо - пуста хиперактивност :-D От време на време си действам изтощително сама на себе си, а околните пък направо не мога да ги мисля :)))
Та в това ми е надеждата - да поразчистя купчините от всякакви затрупали ме неща в буквален и преносен, демек външен и вътрешен смисъл... пък да видим, ще се похваля... поне имам добро желание, трябва да ми се признае ;)
Ето една добра мисия за следващия свободен уикенд... дано е и по-слънчев, за да има откъде да почерпя жизнена енергия - че това си е сериозно начинание ;)
Имам неприятния навик да се затрупвам със започнати и нестигнали доникъде неща, а това, освен че е потискащо в най-общ смисъл, пречи на започването на нови... и въобще, май ми пречи да правя каквото и да било, а имам нужда непрекъснато да правя нещо - пуста хиперактивност :-D От време на време си действам изтощително сама на себе си, а околните пък направо не мога да ги мисля :)))
Та в това ми е надеждата - да поразчистя купчините от всякакви затрупали ме неща в буквален и преносен, демек външен и вътрешен смисъл... пък да видим, ще се похваля... поне имам добро желание, трябва да ми се признае ;)
Луд на шарено се радва
Не знам дали е поредната близнашка истерия - но така или иначе, страстта ми към цветните неща нараства постоянно и неконтролируемо :-D
Затова не е чудно, че в последно време съм страшен фен на ей тази шведска дизайнерка -
www.gudrunsjoden.com
Добре, че беше Аницата да ме светне за нея... и оттогава в мрачно-студени времена черпя вдъхновение от нея :) какво повече да кажа, то всичко се вижда...
Peace and love, Гудрун - радваш!
Затова не е чудно, че в последно време съм страшен фен на ей тази шведска дизайнерка -
www.gudrunsjoden.com
Добре, че беше Аницата да ме светне за нея... и оттогава в мрачно-студени времена черпя вдъхновение от нея :) какво повече да кажа, то всичко се вижда...
Peace and love, Гудрун - радваш!
сряда, 25 март 2009 г.
soul food
Пуста сантименталност - все дебне да те хване неподготвен, за да може изневиделица да ти скочи на гърба и да увисне там като онзи старец от историята за Синдбад Мореплавателя...
Понякога се чувствам като някакво малко мокро насекомо, изхвърлено на непознат морски бряг - е, вярно, крилато, но със залепнали в мокрия пясък крилца... все ще полети пак, но ще му трябва време да поизсъхне... стига само да има слънце... sunshine of your love :)
Като деца смятаме, че светът ни дължи топлина, сладост и грижа - програмирани сме да плачем и да се тръшкаме, докато не получим от всичко това в достатъчно количество - а порастването означава примерно, че започваш да оценяваш свежестта на студа, стипчивата ирония на черния шоколад, червеното вино и синьото сирене - и осъзнаваш, че светът не ти е длъжен по никакъв начин и няма намерение да се хаби излишно в твоя чест... а после, тийнейджърите били такива и онакива :-P
Хм, това сега да не е някакъв нов вид махмурлук след снощи ;) нищо чудно, но и поредната снежна сутрин не помага особено - е, времето също не ми е длъжно по никакъв начин, но цветната ми природа вехне и линее без слънце...
Всички много държат да обясняват колко било важно да запазиш детето в себе си - но в такива моменти то само залепва крилцата ти още по-здраво в пясъка, а душата става малко гладно животинче - храни се с любов, смях и красота, и ако не е потопена в щедро изобилие от тях, което си е рядко срещан късмет, тича неистово наоколо в търсене на парченца храна, скрити по ъглите...
Не ни ли дава крилцата точно то - капризното вътрешно дете, готово да ревне при всеки допир до празнотата? Поредно противоречие, btw, защото какво ти тук летене без пропадане? макар че в крайна сметка въпросът е да пропуснеш земята, нали ;)
Още помня онова съобщение от Деня на странния SMS, че колкото по-sophisticated е съзнанието, толкова повече са възможните радости - hmm, you really believe this, G? твърде правдоподобно, всъщност, но пък при липсата на всички тези екстри, които можем да оценим така добре, празнината е съответно също толкова голяма и по-трудно приемлива...
Понякога се чувствам като някакво малко мокро насекомо, изхвърлено на непознат морски бряг - е, вярно, крилато, но със залепнали в мокрия пясък крилца... все ще полети пак, но ще му трябва време да поизсъхне... стига само да има слънце... sunshine of your love :)
Като деца смятаме, че светът ни дължи топлина, сладост и грижа - програмирани сме да плачем и да се тръшкаме, докато не получим от всичко това в достатъчно количество - а порастването означава примерно, че започваш да оценяваш свежестта на студа, стипчивата ирония на черния шоколад, червеното вино и синьото сирене - и осъзнаваш, че светът не ти е длъжен по никакъв начин и няма намерение да се хаби излишно в твоя чест... а после, тийнейджърите били такива и онакива :-P
Хм, това сега да не е някакъв нов вид махмурлук след снощи ;) нищо чудно, но и поредната снежна сутрин не помага особено - е, времето също не ми е длъжно по никакъв начин, но цветната ми природа вехне и линее без слънце...
Всички много държат да обясняват колко било важно да запазиш детето в себе си - но в такива моменти то само залепва крилцата ти още по-здраво в пясъка, а душата става малко гладно животинче - храни се с любов, смях и красота, и ако не е потопена в щедро изобилие от тях, което си е рядко срещан късмет, тича неистово наоколо в търсене на парченца храна, скрити по ъглите...
Не ни ли дава крилцата точно то - капризното вътрешно дете, готово да ревне при всеки допир до празнотата? Поредно противоречие, btw, защото какво ти тук летене без пропадане? макар че в крайна сметка въпросът е да пропуснеш земята, нали ;)
Още помня онова съобщение от Деня на странния SMS, че колкото по-sophisticated е съзнанието, толкова повече са възможните радости - hmm, you really believe this, G? твърде правдоподобно, всъщност, но пък при липсата на всички тези екстри, които можем да оценим така добре, празнината е съответно също толкова голяма и по-трудно приемлива...
bittersweet comfort
Според един от последните постинги на любимата ми Nicolekiss (nicolekiss.blogspot.com), "comfort is one of the best things life has to offer".
Девойката, разбира се, е права - но този комфорт може да има различни лица, а ако те са лишени от съдържание и присъствие на важни хора, се оказват празни и не особено утешителни...
Главният герой/автор на прекрасната книга Shantaram, с присъщия си благороден фатализъм, носи със себе си единствено неща, които са му подарък от приятели и съдържат в себе си тяхната специална закрила... аз също имам тази склонност - при познатото усещане за пропадане да се хващам за нещо, идващо от мил и близък човек - като онзи специален ориз със скариди, или пък меките чорапи на J, които тя ми даде онзи път, след големия дъжд - как да й ги върна, толкова са уютни :)) има и още - смешни, тъжни, тайни... опитвам се да се обвия в тях при нужда - добре, че ги има :) жалко, когато не са достатъчни :( а всъщност имам нужда от самите хора...
Девойката, разбира се, е права - но този комфорт може да има различни лица, а ако те са лишени от съдържание и присъствие на важни хора, се оказват празни и не особено утешителни...
Главният герой/автор на прекрасната книга Shantaram, с присъщия си благороден фатализъм, носи със себе си единствено неща, които са му подарък от приятели и съдържат в себе си тяхната специална закрила... аз също имам тази склонност - при познатото усещане за пропадане да се хващам за нещо, идващо от мил и близък човек - като онзи специален ориз със скариди, или пък меките чорапи на J, които тя ми даде онзи път, след големия дъжд - как да й ги върна, толкова са уютни :)) има и още - смешни, тъжни, тайни... опитвам се да се обвия в тях при нужда - добре, че ги има :) жалко, когато не са достатъчни :( а всъщност имам нужда от самите хора...
неделя, 22 март 2009 г.
flower power
Най-после малко слънце... наближава времето за садене на цветя, нямам търпение вече :))
В предишната си терасна градинка понякога се чувствах, все едно нищо друго не ми трябва на света... ето в такива моменти например...
...а след дъжд изглеждаше така...
Сегашната ми цветна територия се свежда до един перваз на прозорец, но пък има шарена и изобилна фауна - освен подразбиращите се гълъби и калинки, понякога долитаха и невероятни твари, като ей това колибри -
...а това май ме прави доста екзотична фея, както ме определи веднъж майсторът на острова, след като срещнахме онзи скорпион в джунглата :)))
Нямам идея какво ли се е наканило да се засели сред цветята ми този сезон, но тръпна в очакване да разбера... след някой и друг ден изваждам запасите от цветни семена, и се почва :)))
В предишната си терасна градинка понякога се чувствах, все едно нищо друго не ми трябва на света... ето в такива моменти например...
...а след дъжд изглеждаше така...
Сегашната ми цветна територия се свежда до един перваз на прозорец, но пък има шарена и изобилна фауна - освен подразбиращите се гълъби и калинки, понякога долитаха и невероятни твари, като ей това колибри -
...а това май ме прави доста екзотична фея, както ме определи веднъж майсторът на острова, след като срещнахме онзи скорпион в джунглата :)))
Нямам идея какво ли се е наканило да се засели сред цветята ми този сезон, но тръпна в очакване да разбера... след някой и друг ден изваждам запасите от цветни семена, и се почва :)))
четвъртък, 19 март 2009 г.
Имената - приложна магия?
Като че ли нищо не е обикновено в същността си - или поне така ми харесва да вярвам :) Има обаче начини, по които нещата някак губят нюансите и дълбочината си - и един от тях е да ги наричаш с общоприетото им име. Сигурно затова изпитвам дълбоко нежелание да наричам важни и близки места и хора с обичайните им имена... предпочитам да им измислям специални - колкото по-тайни, толкова по-добре.
Името има особена връзка с човека или мястото, затова при някои древни култури истинското име оставало тайна между носещия го и шамана, който му го е дал... струва ми се някак неуместно да се използва за щяло и нещяло - може и да изглежда смешно отстрани, но често срещам тази невидима бариера с имената...
Има нещо магическо в наричането по име, поне за мен със сигурност е така - като че ли всяко споменаване на името размества пластовете и изважда нещо различно на повърхността - а това може да доведе до какво ли не... ако избягваш да наричаш нещо или някого по име, може и да изпаднеш в смешни и неудобни ситуации, но пък другото е стряскащо и непредвидимо...
По същия начин понякога обличането на мисъл или чувство в думи може да нанесе сериозни вреди - самото изричане на нещо на глас вече го променя - но пък ако човек не е готов да поеме риска, не ти остава друго, освен да си мълчиш - което пък хич не е забавно, нали :)))
Името има особена връзка с човека или мястото, затова при някои древни култури истинското име оставало тайна между носещия го и шамана, който му го е дал... струва ми се някак неуместно да се използва за щяло и нещяло - може и да изглежда смешно отстрани, но често срещам тази невидима бариера с имената...
Има нещо магическо в наричането по име, поне за мен със сигурност е така - като че ли всяко споменаване на името размества пластовете и изважда нещо различно на повърхността - а това може да доведе до какво ли не... ако избягваш да наричаш нещо или някого по име, може и да изпаднеш в смешни и неудобни ситуации, но пък другото е стряскащо и непредвидимо...
По същия начин понякога обличането на мисъл или чувство в думи може да нанесе сериозни вреди - самото изричане на нещо на глас вече го променя - но пък ако човек не е готов да поеме риска, не ти остава друго, освен да си мълчиш - което пък хич не е забавно, нали :)))
сряда, 18 март 2009 г.
Цената на свободата
В далечните приказни времена мъжете се криели в храстите покрай тайните самодивски сборища да гледат танцуващите самодиви, харесвали си някоя за жена и я отвеждали със себе си... залогът за това тя да остане при мъжа бил той да скрие самодивската й риза, за да не изчезне тя пак да танцува по някакви си поляни, а за да я задържи завинаги, мъжът просто трябвало да изгори ризата, и край.
Ние, днешните самодиви, толкова се опитваме да избегнем тази участ, че май си създаваме... както прочетох снощи в една книга, "магически кръг, в който светът не може да проникне - но там, където светът не може да влезе, ние не можем да излезем. И уловени в пашкул, който самите ние сме изплели, живеем отделно от останалите като вечни чужденци".
Толкова усилия, за да сме свободни - а в един момент се оказва, че тази свобода може да тежи повече и от най-страшните ограничения, и в крайна сметка се плаща със самота.
Въпреки това е прекрасно да си свободен - а че е трудно, е някак закономерно, защото "ако искаш да имаш неща, които никога не си имал, ще трябва да правиш неща, които никога не си правил" :)
Още повече красота пък има в това да загубиш част от свободата си по свое желание - а най-благодатен (и най-труден за постигане) както винаги, е балансът...
За вас, прекрасни мои - Джеси, Кет, Роске, Илке, калинке, Анке, Дани, Гаци - прегръщам ви... вие сте истински самодиви! Вдигам чаша с омайно биле във ваша чест... и няма да си даваме ризитееее... :)))))
Ние, днешните самодиви, толкова се опитваме да избегнем тази участ, че май си създаваме... както прочетох снощи в една книга, "магически кръг, в който светът не може да проникне - но там, където светът не може да влезе, ние не можем да излезем. И уловени в пашкул, който самите ние сме изплели, живеем отделно от останалите като вечни чужденци".
Толкова усилия, за да сме свободни - а в един момент се оказва, че тази свобода може да тежи повече и от най-страшните ограничения, и в крайна сметка се плаща със самота.
Въпреки това е прекрасно да си свободен - а че е трудно, е някак закономерно, защото "ако искаш да имаш неща, които никога не си имал, ще трябва да правиш неща, които никога не си правил" :)
Още повече красота пък има в това да загубиш част от свободата си по свое желание - а най-благодатен (и най-труден за постигане) както винаги, е балансът...
За вас, прекрасни мои - Джеси, Кет, Роске, Илке, калинке, Анке, Дани, Гаци - прегръщам ви... вие сте истински самодиви! Вдигам чаша с омайно биле във ваша чест... и няма да си даваме ризитееее... :)))))
Абонамент за:
Публикации (Atom)
