Какво значеше спатията при гледане на карти?
На връщане от обедната почивка в парка видях една девятка спатия на уличката за към работа...
Май беше сълзи, или пък пари :) все едно - надявам се само да не е много от първото...
И също така, байгън от този черен шоколад :))) обикновено е добър заместител, но този път хич не се получава - само ми стана много топло и още по-нервно.
Пак се появи онази "песен на сирените", както я наричам за себе си - има два варианта: или си въобразявам тотално, или пък чувам гласове, демек полудявам, както предполагаш напоследък, J. ;)
Ама какво да направя, като я чувам :)))
А по-нататък денят стана повече от прекрасен - не преставам да се учудвам как винаги излиза вярна поговорката, че най-тъмният час е точно преди зазоряване...
Той си беше прекрасен и от сутринта - със страхотните снимки, които разглеждах покрай Хипи Дейв... разбира се, и заради това, че поспря натискът на дивия капитализъм върху мен :)))
Сега обаче пак имам усещането, че съм разтварящо се цвете в дъжда... и всичко, което се случва, го потвърждава - просто невероятно :)
понеделник, 18 май 2009 г.
събота, 16 май 2009 г.
Цял нов свят
Вчера обяснявах, че съм намерила начин да съм отново себе си... всъщност повече, отколкото някога съм била - а всичко хубаво се гради върху това (втората част не съм я обяснявала, обаче ;)
Е, не го обяснявах на когото трябва - но пък на тези, които трябва, не са им нужни никакви обяснения :)
Днес пък, докато работната ми мотивация упорито клонеше към абсолютната нула (не само защото ми е втора работна събота поред) и съответно се чудех как да издържа едно от най-непоносимите си неща - а именно, висене някъде без нещо смислено за вършене - неочаквано попаднах в една невероятна среда! (Онлайн, естествено :) добре, че е този нет - иначе току-виж съвсем сме се загубили из джунглите на дивия капитализъм :))
Става дума за една креативна блогърска общност - е, всъщност не съм точно "попаднала" - засега съм само омаян зрител, поради неанглоезичния си блог... отначало се отказах от английския, защото го правех главно за себе си - звучеше ми излишно - но пък хората там си общуват по прекрасен начин, правят неща заедно... просто не може да се опише, трябва да се види!
А колко красота видях в снимките им, в погледа им към света и нещата, които правят... точно според моето разбиране за красота! чисто вдъхновение! възхищавам им се, но не точно отстрани, защото вътрешно се чувствам като тях! направо ми спряха дъха тия хора! жени, всъщност :) повечето, ако не и всички :)
Красотата в ежедневни, дребни, уж обикновени неща...
В писмен вид ми изглежда някак претенциозно - а изобщо не е така! и това му е най-хубавото... Наистина не подлежи на описание, като всички истински вълнуващи и красиви неща :)
Разбира се, сега имам естествена причина да се чувствам вдъхновена по начало... сигурно затова са ми разтворени чакрите и с пълна сила вкусвам красотата :))
Е, не го обяснявах на когото трябва - но пък на тези, които трябва, не са им нужни никакви обяснения :)
Днес пък, докато работната ми мотивация упорито клонеше към абсолютната нула (не само защото ми е втора работна събота поред) и съответно се чудех как да издържа едно от най-непоносимите си неща - а именно, висене някъде без нещо смислено за вършене - неочаквано попаднах в една невероятна среда! (Онлайн, естествено :) добре, че е този нет - иначе току-виж съвсем сме се загубили из джунглите на дивия капитализъм :))
Става дума за една креативна блогърска общност - е, всъщност не съм точно "попаднала" - засега съм само омаян зрител, поради неанглоезичния си блог... отначало се отказах от английския, защото го правех главно за себе си - звучеше ми излишно - но пък хората там си общуват по прекрасен начин, правят неща заедно... просто не може да се опише, трябва да се види!
А колко красота видях в снимките им, в погледа им към света и нещата, които правят... точно според моето разбиране за красота! чисто вдъхновение! възхищавам им се, но не точно отстрани, защото вътрешно се чувствам като тях! направо ми спряха дъха тия хора! жени, всъщност :) повечето, ако не и всички :)
Красотата в ежедневни, дребни, уж обикновени неща...
В писмен вид ми изглежда някак претенциозно - а изобщо не е така! и това му е най-хубавото... Наистина не подлежи на описание, като всички истински вълнуващи и красиви неща :)
Разбира се, сега имам естествена причина да се чувствам вдъхновена по начало... сигурно затова са ми разтворени чакрите и с пълна сила вкусвам красотата :))
четвъртък, 14 май 2009 г.
Re: Нерде градини...
сряда, 6 май 2009 г.
Коне, маргаритки и лунни щуротии
Вярно, че пълнолунието е време за самодивски танци и всякакви фейски пърхания - но какво са виновни малките невинни бобри?
Така или иначе, сегашното пълнолуние съвсем ми пощури бобърчето...
Не знам как я мислят тая работа лунчовците (или както там се казваха лунните жители според книжката за Ян Бибиян), ама не може така - вечерната бобърска програма беше по-развихрена от всякога... дори след като премина няколко пъти обичайния си цикъл "смях и беснотия-отчаян плач-пълно изтощение", още дълго лежа буден, вперил замислени очички в тая нагла, надничаща през щорите луна :-[ ]
Не че тя не ми действа странно и на мен - като че ли е някаква порта, през която минава онази тънка, но здрава нишка, която ме тегли надалеч...
То си се очакваше единственият бобърен ден от всички празници да е подобаващо бесен - но допреди лунното нашествие всъщност се оказа идилия... филми и шоколадови бисквити до обяд в леглото (пълно блаженство, но и пълни с трохи чаршафи :))), а после истинска разходка в парка - но не стандартната дисциплина "бягане с препятствия след бобри", а с всичките му там люлки, разхождащи се коне и букетчета маргаритки... както си му е редът :)
А от утре - пак сред анимационния декор...
Така или иначе, сегашното пълнолуние съвсем ми пощури бобърчето...
Не знам как я мислят тая работа лунчовците (или както там се казваха лунните жители според книжката за Ян Бибиян), ама не може така - вечерната бобърска програма беше по-развихрена от всякога... дори след като премина няколко пъти обичайния си цикъл "смях и беснотия-отчаян плач-пълно изтощение", още дълго лежа буден, вперил замислени очички в тая нагла, надничаща през щорите луна :-[ ]
Не че тя не ми действа странно и на мен - като че ли е някаква порта, през която минава онази тънка, но здрава нишка, която ме тегли надалеч...
То си се очакваше единственият бобърен ден от всички празници да е подобаващо бесен - но допреди лунното нашествие всъщност се оказа идилия... филми и шоколадови бисквити до обяд в леглото (пълно блаженство, но и пълни с трохи чаршафи :))), а после истинска разходка в парка - но не стандартната дисциплина "бягане с препятствия след бобри", а с всичките му там люлки, разхождащи се коне и букетчета маргаритки... както си му е редът :)
А от утре - пак сред анимационния декор...
понеделник, 4 май 2009 г.
Следваща анимационна серия
Приятно отнесени се оказаха тези празници...
Естествено, както обикновено, ми се забягваше нанякъде - е, не стана този път, но пък се получи нещо като забягване без преместване в пространството (или, както казваше Алиса - да тичаш колкото можеш по-бързо, за да си останеш на същото място :))) То не беше плещене до сред нощите на светлината на оранжевата лава лампа, развяване на шалове с пайетки и хрупане на салати из къщата, люлякови букети, пъстри рокли и шоколад по полянките... какво му трябва на човек ;)
Eстествено, всичко това ми подейства крайно вдъхновително, и в резултат измъдрих нови шаренийки - ама като няма фотоапарат... това е положението :)))
В главните роли - Катерицата и Джесика Рабит, естествено ;) обичайният кът на гризача, в съкратен уикенд вариант (без бесни бобри) :))))
Само си мисля, че занапред е по-добре зеления чай да го запарваме не на пакетчета, а на цели листенца... нали и на тях можело да се гледа - какво ще кажеш, а ;)
Другото ми пък любимо занимание в последно време е да гледам романтични индийски филми - Veer Zaara ми подейства особено отнасящо от вихъра...
http://www.youtube.com/watch?v=BXvWy4pdLcs&feature=related
Само дето ги гледам на етапи, понеже са дълги - по над 3 часа... сега поредният, с който съм се захванала, е Fanaa - малко се отплесват на тема екшън, но все още се надявам, че има потенциал за истински tear-jerker (любимата ми дума, хаха :)))))
Естествено, както обикновено, ми се забягваше нанякъде - е, не стана този път, но пък се получи нещо като забягване без преместване в пространството (или, както казваше Алиса - да тичаш колкото можеш по-бързо, за да си останеш на същото място :))) То не беше плещене до сред нощите на светлината на оранжевата лава лампа, развяване на шалове с пайетки и хрупане на салати из къщата, люлякови букети, пъстри рокли и шоколад по полянките... какво му трябва на човек ;)
Eстествено, всичко това ми подейства крайно вдъхновително, и в резултат измъдрих нови шаренийки - ама като няма фотоапарат... това е положението :)))
В главните роли - Катерицата и Джесика Рабит, естествено ;) обичайният кът на гризача, в съкратен уикенд вариант (без бесни бобри) :))))
Само си мисля, че занапред е по-добре зеления чай да го запарваме не на пакетчета, а на цели листенца... нали и на тях можело да се гледа - какво ще кажеш, а ;)
Другото ми пък любимо занимание в последно време е да гледам романтични индийски филми - Veer Zaara ми подейства особено отнасящо от вихъра...
http://www.youtube.com/watch?v=BXvWy4pdLcs&feature=related
Само дето ги гледам на етапи, понеже са дълги - по над 3 часа... сега поредният, с който съм се захванала, е Fanaa - малко се отплесват на тема екшън, но все още се надявам, че има потенциал за истински tear-jerker (любимата ми дума, хаха :)))))
вторник, 28 април 2009 г.
Декор за анимационен филм
Много интересно място е това - работното ми :)
Първо - околността... крайно колоритен цигански квартал (по нищо не прилича на София) и раззеленена, леко застрашителна горичка :)))
После влизаш в двора: единият му край прилича на малко парченце парк - красиви дървени пейки с орнаменти от ковано желязо и вечнозелени храсти в големи саксии... там работниците си седят с кафенца и цигари през почивките :)
В другия край пък са къщичките за кучета със съответните си разноцветни обитатели, с различна степен на разбраност и рошавост :)) Доскоро имаше дори къщичка за кокошки (ако и в нея е живяло нещо, обаче, така и не го видях :)))) Сега пък от няколко дни на нейно място работи дърводелец с рунтава брада, който е абсолютно копие на Румцайс!
А вчера страшно се впечатлих от редица парцали покрай една от големите машини - явно попиват изтичащите цветни мастила - бяха много красиво оцветени, прииска ми се да ги снимам... но нямаше с какво, а и сигурно щеше да изглежда доста странно :))) мислено си отбелязах да се вмъкна там някой път през обедната почивка с фотоапарат ;) И всички тези цветове - в уж напълно индустриална среда... поредният случай да се радвам, че съм успяла да си намеря такава цветна професия :)))
Разбира се, "да си намеря" не е точно казано, защото не е случайно - навлизането ми в нея е сред нещата, които много съм искала и съответно е нямало начин да не се случат :) хм, сещам се и за някои други такива :-P
Преди малко пък срещнах вътре в печатницата едно току-що проходило детенце - майката го водеше за ръчичка, а то гледаше всичко с едни огромни блестящи очи :) И мен така ме е водил едно време авторът ми по печатниците и редакциите - в малко по-съзнателна възраст, де :)) все пак успях да "закача" от всички очарователни стари технологии - един от първите ми спомени е от ерата на перфолентите... как вървим с него по пътеката между машините в компютърния отдел, а отвсякъде наоколо извират едни шумолящи талази от бели ленти... много ефектно :))) имаше дори от старите дървени форми, в които словослагателите редяха една по една оловни буквички - amazing :))))
Сега се сетих и за друго домашно чудо, което очаквам от няколко дни насам - да цъфне абутилонът :)
Дадоха ми го като малко клонче на една среща на цветарския форум на Мъни преди 2-3 години - изумена съм, че въобще оцеля... да не говорим пък, че се готви да цъфти!
Толкова им се радвах на онези хора... обаче се чувствах краен аматьор сред тях - а сега като че ли съм на път да вляза в клуба, щом такова крехко и трудно за гледане растение е решило да цъфти, и то на закрито :)))
Цветовете би трябвало да са нещо такова -
Най-много би ме зарадвало, ако мога да покажа свои снимки, но пусто нетърпение... и това ще стане скоро, надявам се :)))
Първо - околността... крайно колоритен цигански квартал (по нищо не прилича на София) и раззеленена, леко застрашителна горичка :)))
После влизаш в двора: единият му край прилича на малко парченце парк - красиви дървени пейки с орнаменти от ковано желязо и вечнозелени храсти в големи саксии... там работниците си седят с кафенца и цигари през почивките :)
В другия край пък са къщичките за кучета със съответните си разноцветни обитатели, с различна степен на разбраност и рошавост :)) Доскоро имаше дори къщичка за кокошки (ако и в нея е живяло нещо, обаче, така и не го видях :)))) Сега пък от няколко дни на нейно място работи дърводелец с рунтава брада, който е абсолютно копие на Румцайс!
А вчера страшно се впечатлих от редица парцали покрай една от големите машини - явно попиват изтичащите цветни мастила - бяха много красиво оцветени, прииска ми се да ги снимам... но нямаше с какво, а и сигурно щеше да изглежда доста странно :))) мислено си отбелязах да се вмъкна там някой път през обедната почивка с фотоапарат ;) И всички тези цветове - в уж напълно индустриална среда... поредният случай да се радвам, че съм успяла да си намеря такава цветна професия :)))
Разбира се, "да си намеря" не е точно казано, защото не е случайно - навлизането ми в нея е сред нещата, които много съм искала и съответно е нямало начин да не се случат :) хм, сещам се и за някои други такива :-P
Преди малко пък срещнах вътре в печатницата едно току-що проходило детенце - майката го водеше за ръчичка, а то гледаше всичко с едни огромни блестящи очи :) И мен така ме е водил едно време авторът ми по печатниците и редакциите - в малко по-съзнателна възраст, де :)) все пак успях да "закача" от всички очарователни стари технологии - един от първите ми спомени е от ерата на перфолентите... как вървим с него по пътеката между машините в компютърния отдел, а отвсякъде наоколо извират едни шумолящи талази от бели ленти... много ефектно :))) имаше дори от старите дървени форми, в които словослагателите редяха една по една оловни буквички - amazing :))))
Сега се сетих и за друго домашно чудо, което очаквам от няколко дни насам - да цъфне абутилонът :)
Дадоха ми го като малко клонче на една среща на цветарския форум на Мъни преди 2-3 години - изумена съм, че въобще оцеля... да не говорим пък, че се готви да цъфти!
Толкова им се радвах на онези хора... обаче се чувствах краен аматьор сред тях - а сега като че ли съм на път да вляза в клуба, щом такова крехко и трудно за гледане растение е решило да цъфти, и то на закрито :)))
Цветовете би трябвало да са нещо такова -
Най-много би ме зарадвало, ако мога да покажа свои снимки, но пусто нетърпение... и това ще стане скоро, надявам се :)))
неделя, 26 април 2009 г.
Всичко си идва на мястото
Сладките бобърски сънища продължават - преди малко искаше да облича някакво шоколадче :))))
А вчера беше много забавно, на разходка в дъжда с новия чадър (не е за вярване, но е черен (а отдавна не търпя нищо черно) - като онзи, с който Оле Затвори-очички приспиваше лошите деца) - малкият бобър го разнасяше сам, много горд и независим, за радост на целия квартал :))
Уикендът наистина се оказа страхотен - и съвсем различен от представите ми - съвпада само тайландският ориз със скариди и кокосова сметана (а бобърът как го яде, лелее... плющят му не само ушичките, а и опашката :))
Толкова големи и малки неща си дойдоха на мястото, че още не мога да си ги подредя в ума - но вече започвам да усещам комфорта от тях :)
Този тип малки неща сигурно са битовизми - но за мен са си истински ежедневни чудеса - просто много дълго са ми липсвали... например, най-после пак имам етажерки с подправки - вдъхновяващо :)) също и цветно индийско ковьорче над леглото (с огледалца, естествено -от онези, дето били за отблъскване на лошите енергии :)
Цветята също растат - дори вече има цъфнали незабравки :) Въобще, имаше от всичко - детски песнички, четене на приказки, футбол в коридора... точно така трябва да бъде - какво друго да кажа :)
А вчера беше много забавно, на разходка в дъжда с новия чадър (не е за вярване, но е черен (а отдавна не търпя нищо черно) - като онзи, с който Оле Затвори-очички приспиваше лошите деца) - малкият бобър го разнасяше сам, много горд и независим, за радост на целия квартал :))
Уикендът наистина се оказа страхотен - и съвсем различен от представите ми - съвпада само тайландският ориз със скариди и кокосова сметана (а бобърът как го яде, лелее... плющят му не само ушичките, а и опашката :))
Толкова големи и малки неща си дойдоха на мястото, че още не мога да си ги подредя в ума - но вече започвам да усещам комфорта от тях :)
Този тип малки неща сигурно са битовизми - но за мен са си истински ежедневни чудеса - просто много дълго са ми липсвали... например, най-после пак имам етажерки с подправки - вдъхновяващо :)) също и цветно индийско ковьорче над леглото (с огледалца, естествено -от онези, дето били за отблъскване на лошите енергии :)
Цветята също растат - дори вече има цъфнали незабравки :) Въобще, имаше от всичко - детски песнички, четене на приказки, футбол в коридора... точно така трябва да бъде - какво друго да кажа :)
Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!
Ричард Бах ("Едно")
Вчера гледах страхотен филм, "Princesas" - отдавна нещо не ме е вълнувало толкова много, и то не само заради музиката на Ману Чао (ставам му все по-голям фен), а и... не знам как да го опиша точно, но докато го гледах, някак усетих, че има надежда :) в най-общочовешки смисъл :)
събота, 25 април 2009 г.
Какво сънуват бобрите
Вече два пъти чувам бобърчето да говори насън - сигурно от болестта... но все пак е забавно, защото говори само за сладки неща :) и то в комбинация с мама :))) примерно - "няма захар в чая... мама да сложи захар!" а преди малко пък обясняваше за някакъв бонбон, дето мама трябвало да го изхвърли :)) ей това наричам аз сладки сънища :)))
петък, 24 април 2009 г.
Заспало-тъжно
Днес съм тотално замаяна от безсъние... и сега, слабо казано, съм на автопилот.
Сутринта за пръв път си забелязах едни бутончета на клавиатурата - Sleep и Wake up :))) ех, де да имах и аз такива...
А и не знам как успях да изсънувам за не повече от половин час сутринта такива заплетени и зловещи сюжети :(
Също така ми е тъжно за Наско Дириджабъла... живо си спомням как се запознахме с него и Джендема оная нощ преди толкова време на пловдивската гара, как свиреше на казу, а после отидохме всички в оня смешен клуб, Устата - дето вече го няма май :)
При други обстоятелства трябваше да се съберем и да пием по някоя напитка в негова памет, а не само да си хленчим един на друг във Фейсбук... ама нейсе...
Въобще - както е казал поетът - the sun is shining, but it's raining in my heart...
Като се знам обаче, това вероятно значи, че уикендът ще е хубав :) ха дано!
Е, по-късно се рефрешнах с новия си обеден ритуал в парка - малко по-сенчеста ми беше днешната пейка, но пък по-спокойна... обаче все забравям цветните салфетки и маслините, не може така :))))
Но пък днешният тъмен шоколад беше 85%-ов, според антидепресивното предписание на блонд тай-лечителката ми - и помогна, тъй да знаеш :))) ако не друго - май най-после съм будна... да видим докога, обаче :)))))
Сутринта за пръв път си забелязах едни бутончета на клавиатурата - Sleep и Wake up :))) ех, де да имах и аз такива...
А и не знам как успях да изсънувам за не повече от половин час сутринта такива заплетени и зловещи сюжети :(
Също така ми е тъжно за Наско Дириджабъла... живо си спомням как се запознахме с него и Джендема оная нощ преди толкова време на пловдивската гара, как свиреше на казу, а после отидохме всички в оня смешен клуб, Устата - дето вече го няма май :)
При други обстоятелства трябваше да се съберем и да пием по някоя напитка в негова памет, а не само да си хленчим един на друг във Фейсбук... ама нейсе...
Въобще - както е казал поетът - the sun is shining, but it's raining in my heart...
Като се знам обаче, това вероятно значи, че уикендът ще е хубав :) ха дано!
Е, по-късно се рефрешнах с новия си обеден ритуал в парка - малко по-сенчеста ми беше днешната пейка, но пък по-спокойна... обаче все забравям цветните салфетки и маслините, не може така :))))
Но пък днешният тъмен шоколад беше 85%-ов, според антидепресивното предписание на блонд тай-лечителката ми - и помогна, тъй да знаеш :))) ако не друго - май най-после съм будна... да видим докога, обаче :)))))
четвъртък, 23 април 2009 г.
Простота или предразсъдъци?
Новият ми онлайн приятел Crazy George ме обвини вчера в предразсъдъци - е, като че ли е нормално да съществува някакъв трудно преодолим и може би здравословен минимум от тях, поне от съображения за сигурност - но често е трудно да се определи тази граница...
Днес се зачетох в една статия за voluntary simplicity... да кажем, "доброволна простота" -
http://lifestyle.msn.com/your-life/bigger-picture/articleoprah.aspx?cp-documentid=19216974>1=32001
Идеята човек да си опрости живота, като спре да консумира излишно (което не го прави трайно щастлив) и се придържа към минимума необходими неща, винаги много ме е привличала... Така се освобождават всякакви ресурси - енергия и пространство, в което можеш да откриеш и да правиш нещата, които наистина те изпълват (да, Анке, наистина е много еротична тази дума! :)))
Разбира се, лесно е да се каже - но с осъществяването нещата, както обикновено, не са толкова прости. Опитвам се обаче да не падам в този капан - когато нещо ми създава дълбоко усещане за правилност, приемам го поне като посока, в която да се движа - а крайностите обикновено не са за мен... например, фрийгъните са много впечатляващи, но поне за момента май няма начин да се идентифицирам с тях.
Екстремното следване на някоя хубава идея е нещо като свободно падане - кара те да се чувстваш прекрасно, но обикновено се удряш в нещо твърдо накрая... Възхищавам се на хора, които въпреки това го правят - като Володя Сорокин например (ето това интервю с него е другото нещо, което дълбоко ме замисли днес -
http://www.geography.iit.bas.bg/2005/23--05/pp104-111.html
Видях го в блога на Хипаря... 10x, man :))
Всъщност обаче, човекът не стига до абсолютната крайност - което ми харесва още повече, защото е толкова човешко... в най-милия смисъл! Цялото интервю много ме зарадва - но за мен най-хубавото там беше това:
„За да обиколя целия свят с велосипед, са нужни от 10 до 12 години. По мои данни по света пътешестват с велосипед около 50 мъже, няколко жени и три семейства. Аз лично познавам трима, които са тръгнали от своите страни и са се върнали след 10 години. Ендрю Кемпе - канадец, Лотар Неймиц - германец, Кен - японец. Такива пътешественици са или ергени, или разведени. Аз имам дъщеря и съпруга и не мога да замина за 10 години. Пътувам по света не само заради самото пътешествие, а за да напиша по една книга за всеки континент, да фотографирам, да снимам филми, да разказвам за моите приключения. Година пътувам, година обработвам материалите и по този начин за шест години имам „чисто“ пътешествие три години.“
Работата е там, че стигайки до истинските крайности, дори и в най-прекрасната посока (имам предвид, по свое желание) - неизбежно и съзнателно нараняваме близките си. А ако намериш начин да засищаш вълка в себе си - но и агнето (well-being-ът на любимите ти хора) да е поне относително цяло - значи си намерил щастливия баланс... Ето, с такъв човек мога (и искам) да се идентифицирам :)
Една дребна днешна приятност е свързана с тези ми размисли и страсти - а именно, след дълго планиране най-после успях да се измъкна наобяд от офиса и да си устроя самосиндикален пикник в близкия слънчев парк - носех си кутия с вкусни неща от къщи (жалко, че нямах фотоапарат... беше много шарена и красива - синя, а вътре - зелени листа къдрава салата, парче жълт пушен кашкавал, червено доматче и шарено великденско яйце :))) Имаше дори парче черен шоколад и киви за десерт - какво повече му трябва на човек!
Е, не беше така прекрасно като пикника от миналия уикенд - не само защото трябваше постоянно да гледам колко е часът (обедната ми почивка е само половин час), но и защото, когато съм сама, мисля твърде много - май затова го избягвам така усърдно... оставането сама, не толкова мисленето :))) Но дори това не успя да развали ефекта от слънцето, цъфналите дървета и пеещите птички - мисля, че събрах енергия за целия изтощителен остатък от работния ден :)
Поне със сигурност, спрямо стандартния начин да изскочиш от офиса в стръвно търсене на храна от най-близкия готов източник, е несъмнено по-приятно... особено ако човек е решил да поспре с хлебните изделия - а при това положение пък и изборът е минимален.
Някой по-краен с право би отбелязал, че и това си е консумация - както и всичките ми самоделни бижута, индийски дрехи и шарените секънд хенд чаршафи, с които постоянно претапицирам цялата къща - но това е положението, и така ми харесва :) Омръзнало ми е да гоня някакви стандарти... или по-скоро си имам свои, а там пък гоненето е относително понятие - за щастие :))))
Днес се зачетох в една статия за voluntary simplicity... да кажем, "доброволна простота" -
http://lifestyle.msn.com/your-life/bigger-picture/articleoprah.aspx?cp-documentid=19216974>1=32001
Идеята човек да си опрости живота, като спре да консумира излишно (което не го прави трайно щастлив) и се придържа към минимума необходими неща, винаги много ме е привличала... Така се освобождават всякакви ресурси - енергия и пространство, в което можеш да откриеш и да правиш нещата, които наистина те изпълват (да, Анке, наистина е много еротична тази дума! :)))
Разбира се, лесно е да се каже - но с осъществяването нещата, както обикновено, не са толкова прости. Опитвам се обаче да не падам в този капан - когато нещо ми създава дълбоко усещане за правилност, приемам го поне като посока, в която да се движа - а крайностите обикновено не са за мен... например, фрийгъните са много впечатляващи, но поне за момента май няма начин да се идентифицирам с тях.
Екстремното следване на някоя хубава идея е нещо като свободно падане - кара те да се чувстваш прекрасно, но обикновено се удряш в нещо твърдо накрая... Възхищавам се на хора, които въпреки това го правят - като Володя Сорокин например (ето това интервю с него е другото нещо, което дълбоко ме замисли днес -
http://www.geography.iit.bas.bg/2005/23--05/pp104-111.html
Видях го в блога на Хипаря... 10x, man :))
Всъщност обаче, човекът не стига до абсолютната крайност - което ми харесва още повече, защото е толкова човешко... в най-милия смисъл! Цялото интервю много ме зарадва - но за мен най-хубавото там беше това:
„За да обиколя целия свят с велосипед, са нужни от 10 до 12 години. По мои данни по света пътешестват с велосипед около 50 мъже, няколко жени и три семейства. Аз лично познавам трима, които са тръгнали от своите страни и са се върнали след 10 години. Ендрю Кемпе - канадец, Лотар Неймиц - германец, Кен - японец. Такива пътешественици са или ергени, или разведени. Аз имам дъщеря и съпруга и не мога да замина за 10 години. Пътувам по света не само заради самото пътешествие, а за да напиша по една книга за всеки континент, да фотографирам, да снимам филми, да разказвам за моите приключения. Година пътувам, година обработвам материалите и по този начин за шест години имам „чисто“ пътешествие три години.“
Работата е там, че стигайки до истинските крайности, дори и в най-прекрасната посока (имам предвид, по свое желание) - неизбежно и съзнателно нараняваме близките си. А ако намериш начин да засищаш вълка в себе си - но и агнето (well-being-ът на любимите ти хора) да е поне относително цяло - значи си намерил щастливия баланс... Ето, с такъв човек мога (и искам) да се идентифицирам :)
Една дребна днешна приятност е свързана с тези ми размисли и страсти - а именно, след дълго планиране най-после успях да се измъкна наобяд от офиса и да си устроя самосиндикален пикник в близкия слънчев парк - носех си кутия с вкусни неща от къщи (жалко, че нямах фотоапарат... беше много шарена и красива - синя, а вътре - зелени листа къдрава салата, парче жълт пушен кашкавал, червено доматче и шарено великденско яйце :))) Имаше дори парче черен шоколад и киви за десерт - какво повече му трябва на човек!
Е, не беше така прекрасно като пикника от миналия уикенд - не само защото трябваше постоянно да гледам колко е часът (обедната ми почивка е само половин час), но и защото, когато съм сама, мисля твърде много - май затова го избягвам така усърдно... оставането сама, не толкова мисленето :))) Но дори това не успя да развали ефекта от слънцето, цъфналите дървета и пеещите птички - мисля, че събрах енергия за целия изтощителен остатък от работния ден :)
Поне със сигурност, спрямо стандартния начин да изскочиш от офиса в стръвно търсене на храна от най-близкия готов източник, е несъмнено по-приятно... особено ако човек е решил да поспре с хлебните изделия - а при това положение пък и изборът е минимален.
Някой по-краен с право би отбелязал, че и това си е консумация - както и всичките ми самоделни бижута, индийски дрехи и шарените секънд хенд чаршафи, с които постоянно претапицирам цялата къща - но това е положението, и така ми харесва :) Омръзнало ми е да гоня някакви стандарти... или по-скоро си имам свои, а там пък гоненето е относително понятие - за щастие :))))
вторник, 21 април 2009 г.
Бижута, роса и женшен
Пак странни дни, по един особен и хубав начин :)
След слънчевото вещерско сборище с цветя, синеоки самодивчета и вълшебни сияещи бебета, все още си намирам разни прекрасни бижута навсякъде :)) забравих да ти разкажа, сияеща вещице, как наскоро си намерих на улицата в квартала сребърна верижка с истинска малка перла на нея (с филигранен сребърен обков)... сега пък си намирам по джобовете обици с цветчета и цветни камъни :)))
Вчера беше много хубав ден всъщност (а поредното намерено нещо беше странна, изтъркана дребна монетка, май е арабска - да не говорим за таджикистанските стотинки на острова :))))) - дори към края вдигахме тостове с малки бутилчици женшен - ето докъде се стигна :)))
После обаче за пореден път ми разместиха енергиите - всеки път така се случва... и бобърчето не го преживява добре - затова е болно, милото :( Но тъкмо тогава се намесиха хубавите сили - този път по-бързо от обикновено... още същата вечер :)
Уж вярно утрото е по-мъдро от вечерта - Crazy George, приятелю :)) макар че понякога след безсънна нощ човек не знае накъде го води тази мъдрост - измих се с роса по пътя, но въпреки това не ми се е прояснило още...
Май прекалявам с тези знаци - но какво да се прави, като са навсякъде :))
Един сравнително отдавнашен - но пък красноречив - когато стенният часовник падна и се раздели на части - толкова ми тежеше това чакане... но пък не се разпиля, супер странно :) с месеци не събрах сили да го поправя, а после изведнъж си е там отново, с всички ситни запаси в него :))))
След слънчевото вещерско сборище с цветя, синеоки самодивчета и вълшебни сияещи бебета, все още си намирам разни прекрасни бижута навсякъде :)) забравих да ти разкажа, сияеща вещице, как наскоро си намерих на улицата в квартала сребърна верижка с истинска малка перла на нея (с филигранен сребърен обков)... сега пък си намирам по джобовете обици с цветчета и цветни камъни :)))
Вчера беше много хубав ден всъщност (а поредното намерено нещо беше странна, изтъркана дребна монетка, май е арабска - да не говорим за таджикистанските стотинки на острова :))))) - дори към края вдигахме тостове с малки бутилчици женшен - ето докъде се стигна :)))
После обаче за пореден път ми разместиха енергиите - всеки път така се случва... и бобърчето не го преживява добре - затова е болно, милото :( Но тъкмо тогава се намесиха хубавите сили - този път по-бързо от обикновено... още същата вечер :)
Уж вярно утрото е по-мъдро от вечерта - Crazy George, приятелю :)) макар че понякога след безсънна нощ човек не знае накъде го води тази мъдрост - измих се с роса по пътя, но въпреки това не ми се е прояснило още...
Май прекалявам с тези знаци - но какво да се прави, като са навсякъде :))
Един сравнително отдавнашен - но пък красноречив - когато стенният часовник падна и се раздели на части - толкова ми тежеше това чакане... но пък не се разпиля, супер странно :) с месеци не събрах сили да го поправя, а после изведнъж си е там отново, с всички ситни запаси в него :))))
вторник, 14 април 2009 г.
Strange days have found us
Капризни бобри... спящи пазачи... дори гальовното куче Даниела с обръснато задно краче не се вижда никъде - точно за такива мрачни и студени сутрини си пазя ананасовото тайландско мазилце за устни и кокосовото островно масло :)
Има и по-хубави неща, за които мога да се сетя, но... за да цитирам мъгляво главната героиня и авторка в сегашната радваща ме книга - "Яж, моли се и обичай" (прекрасна е, Анкеее! :))) - единствената грешка в дизайна е желанието :))) ех...
Другата омайваща книга, която чета, е "Магическото домакинство" - някой ден и аз ще си имам такава къща... и сега се опитвам, но съдържанието нещо ми бяга по допирателната...
Хубавото е, че винаги след такива дни идват много слънчеви и щастливи - утре вече трябва да е такъв, просто си го знам :)
Има и по-хубави неща, за които мога да се сетя, но... за да цитирам мъгляво главната героиня и авторка в сегашната радваща ме книга - "Яж, моли се и обичай" (прекрасна е, Анкеее! :))) - единствената грешка в дизайна е желанието :))) ех...
Другата омайваща книга, която чета, е "Магическото домакинство" - някой ден и аз ще си имам такава къща... и сега се опитвам, но съдържанието нещо ми бяга по допирателната...
Хубавото е, че винаги след такива дни идват много слънчеви и щастливи - утре вече трябва да е такъв, просто си го знам :)
неделя, 12 април 2009 г.
Нощни цветя
Май в крайна сметка съм градинско цвете - много би ми се искало да съм диво, но трудна работа... е, поне не съм саксийно, все пак ;)
Изумена съм от устойчивостта на градинските цветя - явно не е случайно, че само такива си избирам... Днес най-сетне стигнаха до мен всичките ми предишни цветни сандъчета - идеята беше да разчистя изсъхналите растения, за да има място за нови - но те пък ненадейно се оказаха пълни! След като в продължение на три сезона са стояли изоставени навън и никой не им е обръщал и капка внимание...
Разбира се, изглеждаха като парчета от изоставена градина - но все пак има доста оцелели маргаритки и шибой, сред всички плевели.
Досега се занимавах с тях с голяма приятност :) Скоро се очаква се развихрят на прозореца ... i can't wait :)))
Изумена съм от устойчивостта на градинските цветя - явно не е случайно, че само такива си избирам... Днес най-сетне стигнаха до мен всичките ми предишни цветни сандъчета - идеята беше да разчистя изсъхналите растения, за да има място за нови - но те пък ненадейно се оказаха пълни! След като в продължение на три сезона са стояли изоставени навън и никой не им е обръщал и капка внимание...
Разбира се, изглеждаха като парчета от изоставена градина - но все пак има доста оцелели маргаритки и шибой, сред всички плевели.
Досега се занимавах с тях с голяма приятност :) Скоро се очаква се развихрят на прозореца ... i can't wait :)))
Re: Пристрастеност
easy like sunday morning
Какво му трябва на човек - достатъчно е поне веднъж да си отспи, и отново изпада в типичното си състояние на приятно блеене :))
Не знам дали съм излетяла в чест на деня на космонавтиката - или пък пък разните му цветни феи и деца на цветята може да са се развихрили послучай Цветница - но тази сутрин се почувствах точно като в песента - "pools of sorrow, waves of joy are drifting through my open mind"... не в смисъл, че ми е било весело или пък тъжно - по-скоро бях като някаква прозрачна медуза, покрай (и през) която минават най-различни околни неща :)
Така или иначе - май съм излъчвала някакви странни флуиди, понеже в практически празния тролей малкото появили се хора се залепваха плътно до мен - много смешно беше :)))
Междувременно, ето и някои от измислиците ми в духа на Гудрун -
Всъщност, напоследък имам нужда от повече зелено наоколо, но нещо не намирам подходящ материал... е, все ще трябва да се появи, нали :)
Май определено навлизам в зелен период - вижда се и от новото ми украшение:
Материалите за него са подарък от две от трите ми любими рисуващи вещици :)) тайландските листенца са от русата гледачка на таро (чай Ърл Грей с мляко; скариди и стафиди), а зелените керамични мъниста - от дарк астроложката с дискретен хипи уклон (напоследък пица и домашно вино, дори обсъдихме световната финансова криза в петък вечер :))) (третата пък - както си трябва - е червенокоса и в момента вероятно кара кънки в парка :))))
Нищо чудно, че наскоро и двете изразиха една и съща мисъл (точно това имах предвид и аз, правейки украшението) - ако човек вижда, иска и търси специалното в нещата, винаги ще има начини да бъде щастлив...
Не знам дали съм излетяла в чест на деня на космонавтиката - или пък пък разните му цветни феи и деца на цветята може да са се развихрили послучай Цветница - но тази сутрин се почувствах точно като в песента - "pools of sorrow, waves of joy are drifting through my open mind"... не в смисъл, че ми е било весело или пък тъжно - по-скоро бях като някаква прозрачна медуза, покрай (и през) която минават най-различни околни неща :)
Така или иначе - май съм излъчвала някакви странни флуиди, понеже в практически празния тролей малкото появили се хора се залепваха плътно до мен - много смешно беше :)))
Междувременно, ето и някои от измислиците ми в духа на Гудрун -
Всъщност, напоследък имам нужда от повече зелено наоколо, но нещо не намирам подходящ материал... е, все ще трябва да се появи, нали :)
Май определено навлизам в зелен период - вижда се и от новото ми украшение:
Материалите за него са подарък от две от трите ми любими рисуващи вещици :)) тайландските листенца са от русата гледачка на таро (чай Ърл Грей с мляко; скариди и стафиди), а зелените керамични мъниста - от дарк астроложката с дискретен хипи уклон (напоследък пица и домашно вино, дори обсъдихме световната финансова криза в петък вечер :))) (третата пък - както си трябва - е червенокоса и в момента вероятно кара кънки в парка :))))
Нищо чудно, че наскоро и двете изразиха една и съща мисъл (точно това имах предвид и аз, правейки украшението) - ако човек вижда, иска и търси специалното в нещата, винаги ще има начини да бъде щастлив...
сряда, 8 април 2009 г.
Не искам да се разлея!
Симпатична бобърска реплика, която чух току-що и си я харесах за заглавие на тазвечершния пост :))) Той пък е в чест на младежа Митко Таралежков - всъщност дори не знаех, че се казва така, макар че самия него добре го знам - слушала съм го на множество купони, а и го виждам на всеки фест - не че последните години фестя много, но това пък са подробности :-P
Доскоро помнех текста само на емблематичната му песен "ой, ой, ой - водка Ахелой - като смоци ще излазиме от ковчега на Ной!"
За щастие обаче днес открих ей този линк -
http://www.myspace.com/taralejkov
където има още куп негови песни...
Таралежков - страшен си, ей! Творенията ти тотално ми балансираха енергиите - е, поне за tonight :)))
След като открих толкова песни, свързани с хубави спомени - остава да намеря и онази, която ни бяха пуснали онази нощ, докато си лежахме върху куп шарени възглавници на пода в бара на Сънсет и гледахме звездите... това вече ще е пълното щастие :)))
Доскоро помнех текста само на емблематичната му песен "ой, ой, ой - водка Ахелой - като смоци ще излазиме от ковчега на Ной!"
За щастие обаче днес открих ей този линк -
http://www.myspace.com/taralejkov
където има още куп негови песни...
Таралежков - страшен си, ей! Творенията ти тотално ми балансираха енергиите - е, поне за tonight :)))
След като открих толкова песни, свързани с хубави спомени - остава да намеря и онази, която ни бяха пуснали онази нощ, докато си лежахме върху куп шарени възглавници на пода в бара на Сънсет и гледахме звездите... това вече ще е пълното щастие :)))
вторник, 7 април 2009 г.
Димни завеси, мишки и други оръжия
При сутрешното поливане отбелязах, че броят на поникналите камбанки е стигнал до щастливото ми число, 7 - още тогава разбрах, че нещата отново ще се оправят във всяко проблемно отношение... така и стана, доста бързо след това :)))
Цялата тази мистика, суеверия и какви ли не събития в нюансите на октарината може и да изглеждат доста смешно отстрани - но така е, когато човек е наистина влюбен... нещата стават точно по този начин, just watch :)))
Странните събития продължават - вчера беше Денят на мишката - не звучи ли направо като китайски хороскоп :))) екшънът наоколо се вихри с пълна сила, дори оръжия се появиха вече - а днес пък е Денят на дима... започна с едни изгорени филийки сутринта и продължи все така димно, по един симпатично късметлийски начин :))) дано не завърши с пълно изпушване - но мисля, че вчера си преживях вече фазата със спада на енергиите, така че, явно, the only way is up :)))))
А може би пък всичко се дължи на тоталната ми отнесеност - преди малко успях да залея доста пространно с капучино една кафе машина... голямо чистене падна, каква ти тук мистика :-D
Цялата тази мистика, суеверия и какви ли не събития в нюансите на октарината може и да изглеждат доста смешно отстрани - но така е, когато човек е наистина влюбен... нещата стават точно по този начин, just watch :)))
Странните събития продължават - вчера беше Денят на мишката - не звучи ли направо като китайски хороскоп :))) екшънът наоколо се вихри с пълна сила, дори оръжия се появиха вече - а днес пък е Денят на дима... започна с едни изгорени филийки сутринта и продължи все така димно, по един симпатично късметлийски начин :))) дано не завърши с пълно изпушване - но мисля, че вчера си преживях вече фазата със спада на енергиите, така че, явно, the only way is up :)))))
А може би пък всичко се дължи на тоталната ми отнесеност - преди малко успях да залея доста пространно с капучино една кафе машина... голямо чистене падна, каква ти тук мистика :-D
неделя, 5 април 2009 г.
Ето!
Вече съвсем се убедих във връзката между символичните случки и следващите събития :-D
Поредицата от счупени неща продължава - напоследък обаче се прехвърлих на бурканчета с подправки... ех, нещастният кориандър :-D
Другата странност, която отбелязах, пък е цветна - първо, тази пролет са се събудили само четири от някогашните ми дванадесет коренчета с камбанки... е, все е нещо - но необичайното е, че още не са поникнали, а вече са ги нападнали листни въшки! Това е почти като историята с още непорасналите мъдреци, които вече имат кариеси :)))
И явно всичко това - заедно с винаги успешната тактика да се държиш така, все едно желаното от теб вече се е случило - доведе до това, че днес отново съм много щастлива... :)
Имам си една новоизлюпена теория на тема "защо счупеното носи щастие" - а именно, че лошият късмет един вид се изразходва за това безобидно произшествие, и съответно не влияе върху далеч по-важни неща...
Поредицата от счупени неща продължава - напоследък обаче се прехвърлих на бурканчета с подправки... ех, нещастният кориандър :-D
Другата странност, която отбелязах, пък е цветна - първо, тази пролет са се събудили само четири от някогашните ми дванадесет коренчета с камбанки... е, все е нещо - но необичайното е, че още не са поникнали, а вече са ги нападнали листни въшки! Това е почти като историята с още непорасналите мъдреци, които вече имат кариеси :)))
И явно всичко това - заедно с винаги успешната тактика да се държиш така, все едно желаното от теб вече се е случило - доведе до това, че днес отново съм много щастлива... :)
Имам си една новоизлюпена теория на тема "защо счупеното носи щастие" - а именно, че лошият късмет един вид се изразходва за това безобидно произшествие, и съответно не влияе върху далеч по-важни неща...
четвъртък, 2 април 2009 г.
Мистика и фолклористика
Вчерашният гердан, естествено, се скъса - просто не знам на какво би трябвало да е нанизан, за да издържи тежестта на всички скъпоценни камъни от съкровището :)))
Не че беше особено приятно преживяване - но пък си мисля, че всички тези неща означават нещо - счупена бутилка вино на пода в офисната кухня, разпилени мъниста и цветни камъчета по цялата улица... просто са някак твърде многозначителни, не че съм суеверна или нещо :-D
Уж на пръв поглед счупеното не донесе особено много щастие - но както си беше ясно, че ще стане, в крайна сметка се оказа за добро... за скъсаното пък да не говорим :)
Да не говорим пък на какви невероятни хора попадам навсякъде - и как човек после да се оплаче, че не му вървяло? :)))
Не че беше особено приятно преживяване - но пък си мисля, че всички тези неща означават нещо - счупена бутилка вино на пода в офисната кухня, разпилени мъниста и цветни камъчета по цялата улица... просто са някак твърде многозначителни, не че съм суеверна или нещо :-D
Уж на пръв поглед счупеното не донесе особено много щастие - но както си беше ясно, че ще стане, в крайна сметка се оказа за добро... за скъсаното пък да не говорим :)
Да не говорим пък на какви невероятни хора попадам навсякъде - и как човек после да се оплаче, че не му вървяло? :)))
сряда, 1 април 2009 г.
Дълго и шарено? що е то
Имам си един любим разказ на Георги Райчев - не му помня името, но ставаше дума за един човек, който цял живот ниже разноцветна броеница и всяко зрънце значи някакво важно за него събитие - след като ходил в Гърция, добавил костилка от маслина - примерно...
Като малка много се бях впечатлила от идеята, независимо че разказът далеч нямаше хепиенд - а миналото лято си я припомних, като видях в кръчмата на Иракли един младеж с много странна огърлица - оказа се, че си я е правил сам и в нея има всякакви неща, включително и зъби от собствените му :)))
В крайна сметка и аз се захванах да употребя скорошните съкровища, и ето какво се получи -
Дълго е... много - вчера беше два пъти повече от ръста ми, днес добавих поне още един ръст - а и тежи доста... страшно му се радвам :) дано само не реши да се разпилее в някое особено неподходящо време и място :)))
Като малка много се бях впечатлила от идеята, независимо че разказът далеч нямаше хепиенд - а миналото лято си я припомних, като видях в кръчмата на Иракли един младеж с много странна огърлица - оказа се, че си я е правил сам и в нея има всякакви неща, включително и зъби от собствените му :)))
В крайна сметка и аз се захванах да употребя скорошните съкровища, и ето какво се получи -
Дълго е... много - вчера беше два пъти повече от ръста ми, днес добавих поне още един ръст - а и тежи доста... страшно му се радвам :) дано само не реши да се разпилее в някое особено неподходящо време и място :)))
Катерици и фън шуй
Ей, това катерицата е много коварно животно :))) Тръгва човек на фотосафари в парка, изпълнен с добри намерения - а после какво... вместо приятно лежерна разходка по слънчеви полянки - само тичане след някое неясно силуетче с огромна пухкава опашка :-P
Ето и жалките резултати -
Едва ли си личи, затова да поясня - става дума за две разноцветни, но пък еднакво бързи екземплярчета :)))
Не е за вярване, но днес пък най-после се стигна до момента да разчистя изсъхналите остатъци от миналогодишните цветя (изтормозих ги, горките, след толкова местене...) - ако това вече не помогне за разчистване на чакрите, не знам тогава какво :)) нали увехналите цветя били лош фън шуй, пише по дебелите книги ;) И съответно посях новите семенца - сега остава гълъбите и колибритата да не им видят сметката :-D
(това, разбира се, го вмъквам само за цвят - колибритата не би трябвало да са реална заплаха в случая, но пък знае ли човек :))))
И всичко това с любезното съдействие на Radio Paradise... ммм, прекрасен фон за всякаква фейска екзотика :)
Ето и жалките резултати -
Едва ли си личи, затова да поясня - става дума за две разноцветни, но пък еднакво бързи екземплярчета :)))
Не е за вярване, но днес пък най-после се стигна до момента да разчистя изсъхналите остатъци от миналогодишните цветя (изтормозих ги, горките, след толкова местене...) - ако това вече не помогне за разчистване на чакрите, не знам тогава какво :)) нали увехналите цветя били лош фън шуй, пише по дебелите книги ;) И съответно посях новите семенца - сега остава гълъбите и колибритата да не им видят сметката :-D
(това, разбира се, го вмъквам само за цвят - колибритата не би трябвало да са реална заплаха в случая, но пък знае ли човек :))))
И всичко това с любезното съдействие на Radio Paradise... ммм, прекрасен фон за всякаква фейска екзотика :)
вторник, 31 март 2009 г.
неделя, 29 март 2009 г.
Helter Skelter
Уж пролет, пък то сняг... вчера слънце, днес дъжд... отчаяние, после вдъхновение - не е лек близнашкият живот, ей :)))
Но днес съм щастлива - много, много! разбира се, по един особен начин, предвид обстоятелствата - май точно като девойките в красиво кахърните арабски шансони, които ми станаха тъй любими напоследък ;) Само не мога да преценя дали ми е повече красиво, или пък кахърно... понякога се чудя дали изобщо съществува едното без другото - а?
Anyway - има светлина в тунела, щом събрах достатъчно енергия да сготвя кхичри - а според кришнарската книга с рецепти "паница кхичри с кисело мляко е бедняшки пир, достоен за цар" :) Подкрепям с две ръце, крилца и опашка... не че е готово още, но пък мирише вкуснооо :)))
А пролетното чистене се оказа голям приятел на човека - дори намерих шоколад в шкафа! в собствения ми кухненски шкаф! накъде върви светът :))) Не че е толкова чудно, при всички тия магично-шоколадови четива напоследък - просто да отбележа, че го оценявам (по нашите места това трябва да е еквивалентът на гравицапа, for sure :)))
Има и още ценни находки - например две пакетчета от прекрасния зелен жасминов чай, който щяхме да пием с Дж. - това трябва да е знак, дарлинг... хайде, идвай! и без това се очертава скоро да имам свободно време като за целия китайски народ, хаха :)))
Понеже, както е казал поетът -
"Хармония мира не знает границ -
сейчас мы будем пить чай."
А помниш ли как го дрънчаха това по цяла нощ двама типа с китари на оня благоевградски таван? или пък бяхме само с Джо тогава? така или иначе, как се забравя незабравимото :-D
Но днес съм щастлива - много, много! разбира се, по един особен начин, предвид обстоятелствата - май точно като девойките в красиво кахърните арабски шансони, които ми станаха тъй любими напоследък ;) Само не мога да преценя дали ми е повече красиво, или пък кахърно... понякога се чудя дали изобщо съществува едното без другото - а?
Anyway - има светлина в тунела, щом събрах достатъчно енергия да сготвя кхичри - а според кришнарската книга с рецепти "паница кхичри с кисело мляко е бедняшки пир, достоен за цар" :) Подкрепям с две ръце, крилца и опашка... не че е готово още, но пък мирише вкуснооо :)))
А пролетното чистене се оказа голям приятел на човека - дори намерих шоколад в шкафа! в собствения ми кухненски шкаф! накъде върви светът :))) Не че е толкова чудно, при всички тия магично-шоколадови четива напоследък - просто да отбележа, че го оценявам (по нашите места това трябва да е еквивалентът на гравицапа, for sure :)))
Има и още ценни находки - например две пакетчета от прекрасния зелен жасминов чай, който щяхме да пием с Дж. - това трябва да е знак, дарлинг... хайде, идвай! и без това се очертава скоро да имам свободно време като за целия китайски народ, хаха :)))
Понеже, както е казал поетът -
"Хармония мира не знает границ -
сейчас мы будем пить чай."
А помниш ли как го дрънчаха това по цяла нощ двама типа с китари на оня благоевградски таван? или пък бяхме само с Джо тогава? така или иначе, как се забравя незабравимото :-D
събота, 28 март 2009 г.
Be careful what you wish for
Така е, като все хленча за тая пуста свобода - ами ето, получавам си я неизменно, в един или друг смисъл, по един или друг начин... желана или нежелана, в подходящия момент или напротив - това е положението :)))
Пак задуха оня wind of change - така става то, някой или нещо побутва първата плочка домино в редичката - а после ясно...
Хубавото в случая е, че не съм шокирана въобще - благодаря ти, you-know-who :))) ти си моето русо ангелче-пазител - а това не е никак малко, да си предупреден какво се готви ;)
(В същото време сме и едни симпатични вещици ние, трябва да ни се признае - онези карти Таро в красива торбичка предизвикват детски възторг у мен, също като нумерологичните и астрологични витания... казваш, че твоето число е 1 - моето го изчислих като 2, хаха :-D не стига че съм Близначка - май няма отърване от раздвоението, като гледам... не знам де, ти ще кажеш :-P)
Може би затова вътрешното залитане към ръба на нищото ми мина толкова бързо и лесно (дано не е само временно, де) - стигаха ми само една-две бири в Куфара сред усмихнати стари муцуни - май трябва да го правя по-често, да си балансирам енергиите.. дето се вика :))
Та сега се вдъхнових се от шаренийките в предишните си постове... и от цветовете в света въобще... а най-вече от слънцето, разбира се - и се вихря из къщата... а ти си вей, ветре, на кого му пука :-P
Пак задуха оня wind of change - така става то, някой или нещо побутва първата плочка домино в редичката - а после ясно...
Хубавото в случая е, че не съм шокирана въобще - благодаря ти, you-know-who :))) ти си моето русо ангелче-пазител - а това не е никак малко, да си предупреден какво се готви ;)
(В същото време сме и едни симпатични вещици ние, трябва да ни се признае - онези карти Таро в красива торбичка предизвикват детски възторг у мен, също като нумерологичните и астрологични витания... казваш, че твоето число е 1 - моето го изчислих като 2, хаха :-D не стига че съм Близначка - май няма отърване от раздвоението, като гледам... не знам де, ти ще кажеш :-P)
Може би затова вътрешното залитане към ръба на нищото ми мина толкова бързо и лесно (дано не е само временно, де) - стигаха ми само една-две бири в Куфара сред усмихнати стари муцуни - май трябва да го правя по-често, да си балансирам енергиите.. дето се вика :))
Та сега се вдъхнових се от шаренийките в предишните си постове... и от цветовете в света въобще... а най-вече от слънцето, разбира се - и се вихря из къщата... а ти си вей, ветре, на кого му пука :-P
петък, 27 март 2009 г.
While my guitar gently weeps...
Направо не е истина, какви неща измислят хората - че и ги реализират, на всичко отгоре! :))
Йоцо! Тенкю, приятелю, че ми осигури радващото нещо за днес... да не говорим пък за обещанието ти да си пазиш скъсаните струни, за да ги използваме по новото им предназначение - само да не забравиш, ей :-P
Та ето какво ме прехласна толкова - дори бих го обявила за крайно криейтив, ако това не беше се превърнало в мръсна дума напоследък :)))
ето, тук има и още -
http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=54302&st=0&start=0
enjoy!
Йоцо! Тенкю, приятелю, че ми осигури радващото нещо за днес... да не говорим пък за обещанието ти да си пазиш скъсаните струни, за да ги използваме по новото им предназначение - само да не забравиш, ей :-P
Та ето какво ме прехласна толкова - дори бих го обявила за крайно криейтив, ако това не беше се превърнало в мръсна дума напоследък :)))
ето, тук има и още -
http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=54302&st=0&start=0
enjoy!
четвъртък, 26 март 2009 г.
Още нещо вдъхновително
Собствената ми кожа започва застрашително да ми отеснява - май е крайно време да забягна нанякъде, поне за малко...
Но междувременно търся нови и нови неща, на които да се радвам :)
Например, тази прекрасна норвежка девойка - открих я покрай профила на Камилата във Фейсбук...
Много свежа млада дизайнерка - казва се Катарина Ленес и прави следните страхотни бижута:
Идейно!
Хм... струва ми се, че някои любими мои инженери биха го оценили по достойнство :-P
Ку!
Но междувременно търся нови и нови неща, на които да се радвам :)
Например, тази прекрасна норвежка девойка - открих я покрай профила на Камилата във Фейсбук...
Много свежа млада дизайнерка - казва се Катарина Ленес и прави следните страхотни бижута:
Идейно!
Хм... струва ми се, че някои любими мои инженери биха го оценили по достойнство :-P
Ку!
Пролетно почистване?
Нечий живот май има спешна нужда от пролетно почистване във всеки смисъл, и нищо чудно да се окаже моят :))))
Ето една добра мисия за следващия свободен уикенд... дано е и по-слънчев, за да има откъде да почерпя жизнена енергия - че това си е сериозно начинание ;)
Имам неприятния навик да се затрупвам със започнати и нестигнали доникъде неща, а това, освен че е потискащо в най-общ смисъл, пречи на започването на нови... и въобще, май ми пречи да правя каквото и да било, а имам нужда непрекъснато да правя нещо - пуста хиперактивност :-D От време на време си действам изтощително сама на себе си, а околните пък направо не мога да ги мисля :)))
Та в това ми е надеждата - да поразчистя купчините от всякакви затрупали ме неща в буквален и преносен, демек външен и вътрешен смисъл... пък да видим, ще се похваля... поне имам добро желание, трябва да ми се признае ;)
Ето една добра мисия за следващия свободен уикенд... дано е и по-слънчев, за да има откъде да почерпя жизнена енергия - че това си е сериозно начинание ;)
Имам неприятния навик да се затрупвам със започнати и нестигнали доникъде неща, а това, освен че е потискащо в най-общ смисъл, пречи на започването на нови... и въобще, май ми пречи да правя каквото и да било, а имам нужда непрекъснато да правя нещо - пуста хиперактивност :-D От време на време си действам изтощително сама на себе си, а околните пък направо не мога да ги мисля :)))
Та в това ми е надеждата - да поразчистя купчините от всякакви затрупали ме неща в буквален и преносен, демек външен и вътрешен смисъл... пък да видим, ще се похваля... поне имам добро желание, трябва да ми се признае ;)
Луд на шарено се радва
Не знам дали е поредната близнашка истерия - но така или иначе, страстта ми към цветните неща нараства постоянно и неконтролируемо :-D
Затова не е чудно, че в последно време съм страшен фен на ей тази шведска дизайнерка -
www.gudrunsjoden.com
Добре, че беше Аницата да ме светне за нея... и оттогава в мрачно-студени времена черпя вдъхновение от нея :) какво повече да кажа, то всичко се вижда...
Peace and love, Гудрун - радваш!
Затова не е чудно, че в последно време съм страшен фен на ей тази шведска дизайнерка -
www.gudrunsjoden.com
Добре, че беше Аницата да ме светне за нея... и оттогава в мрачно-студени времена черпя вдъхновение от нея :) какво повече да кажа, то всичко се вижда...
Peace and love, Гудрун - радваш!
сряда, 25 март 2009 г.
soul food
Пуста сантименталност - все дебне да те хване неподготвен, за да може изневиделица да ти скочи на гърба и да увисне там като онзи старец от историята за Синдбад Мореплавателя...
Понякога се чувствам като някакво малко мокро насекомо, изхвърлено на непознат морски бряг - е, вярно, крилато, но със залепнали в мокрия пясък крилца... все ще полети пак, но ще му трябва време да поизсъхне... стига само да има слънце... sunshine of your love :)
Като деца смятаме, че светът ни дължи топлина, сладост и грижа - програмирани сме да плачем и да се тръшкаме, докато не получим от всичко това в достатъчно количество - а порастването означава примерно, че започваш да оценяваш свежестта на студа, стипчивата ирония на черния шоколад, червеното вино и синьото сирене - и осъзнаваш, че светът не ти е длъжен по никакъв начин и няма намерение да се хаби излишно в твоя чест... а после, тийнейджърите били такива и онакива :-P
Хм, това сега да не е някакъв нов вид махмурлук след снощи ;) нищо чудно, но и поредната снежна сутрин не помага особено - е, времето също не ми е длъжно по никакъв начин, но цветната ми природа вехне и линее без слънце...
Всички много държат да обясняват колко било важно да запазиш детето в себе си - но в такива моменти то само залепва крилцата ти още по-здраво в пясъка, а душата става малко гладно животинче - храни се с любов, смях и красота, и ако не е потопена в щедро изобилие от тях, което си е рядко срещан късмет, тича неистово наоколо в търсене на парченца храна, скрити по ъглите...
Не ни ли дава крилцата точно то - капризното вътрешно дете, готово да ревне при всеки допир до празнотата? Поредно противоречие, btw, защото какво ти тук летене без пропадане? макар че в крайна сметка въпросът е да пропуснеш земята, нали ;)
Още помня онова съобщение от Деня на странния SMS, че колкото по-sophisticated е съзнанието, толкова повече са възможните радости - hmm, you really believe this, G? твърде правдоподобно, всъщност, но пък при липсата на всички тези екстри, които можем да оценим така добре, празнината е съответно също толкова голяма и по-трудно приемлива...
Понякога се чувствам като някакво малко мокро насекомо, изхвърлено на непознат морски бряг - е, вярно, крилато, но със залепнали в мокрия пясък крилца... все ще полети пак, но ще му трябва време да поизсъхне... стига само да има слънце... sunshine of your love :)
Като деца смятаме, че светът ни дължи топлина, сладост и грижа - програмирани сме да плачем и да се тръшкаме, докато не получим от всичко това в достатъчно количество - а порастването означава примерно, че започваш да оценяваш свежестта на студа, стипчивата ирония на черния шоколад, червеното вино и синьото сирене - и осъзнаваш, че светът не ти е длъжен по никакъв начин и няма намерение да се хаби излишно в твоя чест... а после, тийнейджърите били такива и онакива :-P
Хм, това сега да не е някакъв нов вид махмурлук след снощи ;) нищо чудно, но и поредната снежна сутрин не помага особено - е, времето също не ми е длъжно по никакъв начин, но цветната ми природа вехне и линее без слънце...
Всички много държат да обясняват колко било важно да запазиш детето в себе си - но в такива моменти то само залепва крилцата ти още по-здраво в пясъка, а душата става малко гладно животинче - храни се с любов, смях и красота, и ако не е потопена в щедро изобилие от тях, което си е рядко срещан късмет, тича неистово наоколо в търсене на парченца храна, скрити по ъглите...
Не ни ли дава крилцата точно то - капризното вътрешно дете, готово да ревне при всеки допир до празнотата? Поредно противоречие, btw, защото какво ти тук летене без пропадане? макар че в крайна сметка въпросът е да пропуснеш земята, нали ;)
Още помня онова съобщение от Деня на странния SMS, че колкото по-sophisticated е съзнанието, толкова повече са възможните радости - hmm, you really believe this, G? твърде правдоподобно, всъщност, но пък при липсата на всички тези екстри, които можем да оценим така добре, празнината е съответно също толкова голяма и по-трудно приемлива...
bittersweet comfort
Според един от последните постинги на любимата ми Nicolekiss (nicolekiss.blogspot.com), "comfort is one of the best things life has to offer".
Девойката, разбира се, е права - но този комфорт може да има различни лица, а ако те са лишени от съдържание и присъствие на важни хора, се оказват празни и не особено утешителни...
Главният герой/автор на прекрасната книга Shantaram, с присъщия си благороден фатализъм, носи със себе си единствено неща, които са му подарък от приятели и съдържат в себе си тяхната специална закрила... аз също имам тази склонност - при познатото усещане за пропадане да се хващам за нещо, идващо от мил и близък човек - като онзи специален ориз със скариди, или пък меките чорапи на J, които тя ми даде онзи път, след големия дъжд - как да й ги върна, толкова са уютни :)) има и още - смешни, тъжни, тайни... опитвам се да се обвия в тях при нужда - добре, че ги има :) жалко, когато не са достатъчни :( а всъщност имам нужда от самите хора...
Девойката, разбира се, е права - но този комфорт може да има различни лица, а ако те са лишени от съдържание и присъствие на важни хора, се оказват празни и не особено утешителни...
Главният герой/автор на прекрасната книга Shantaram, с присъщия си благороден фатализъм, носи със себе си единствено неща, които са му подарък от приятели и съдържат в себе си тяхната специална закрила... аз също имам тази склонност - при познатото усещане за пропадане да се хващам за нещо, идващо от мил и близък човек - като онзи специален ориз със скариди, или пък меките чорапи на J, които тя ми даде онзи път, след големия дъжд - как да й ги върна, толкова са уютни :)) има и още - смешни, тъжни, тайни... опитвам се да се обвия в тях при нужда - добре, че ги има :) жалко, когато не са достатъчни :( а всъщност имам нужда от самите хора...
неделя, 22 март 2009 г.
flower power
Най-после малко слънце... наближава времето за садене на цветя, нямам търпение вече :))
В предишната си терасна градинка понякога се чувствах, все едно нищо друго не ми трябва на света... ето в такива моменти например...
...а след дъжд изглеждаше така...
Сегашната ми цветна територия се свежда до един перваз на прозорец, но пък има шарена и изобилна фауна - освен подразбиращите се гълъби и калинки, понякога долитаха и невероятни твари, като ей това колибри -
...а това май ме прави доста екзотична фея, както ме определи веднъж майсторът на острова, след като срещнахме онзи скорпион в джунглата :)))
Нямам идея какво ли се е наканило да се засели сред цветята ми този сезон, но тръпна в очакване да разбера... след някой и друг ден изваждам запасите от цветни семена, и се почва :)))
В предишната си терасна градинка понякога се чувствах, все едно нищо друго не ми трябва на света... ето в такива моменти например...
...а след дъжд изглеждаше така...
Сегашната ми цветна територия се свежда до един перваз на прозорец, но пък има шарена и изобилна фауна - освен подразбиращите се гълъби и калинки, понякога долитаха и невероятни твари, като ей това колибри -
...а това май ме прави доста екзотична фея, както ме определи веднъж майсторът на острова, след като срещнахме онзи скорпион в джунглата :)))
Нямам идея какво ли се е наканило да се засели сред цветята ми този сезон, но тръпна в очакване да разбера... след някой и друг ден изваждам запасите от цветни семена, и се почва :)))
четвъртък, 19 март 2009 г.
Имената - приложна магия?
Като че ли нищо не е обикновено в същността си - или поне така ми харесва да вярвам :) Има обаче начини, по които нещата някак губят нюансите и дълбочината си - и един от тях е да ги наричаш с общоприетото им име. Сигурно затова изпитвам дълбоко нежелание да наричам важни и близки места и хора с обичайните им имена... предпочитам да им измислям специални - колкото по-тайни, толкова по-добре.
Името има особена връзка с човека или мястото, затова при някои древни култури истинското име оставало тайна между носещия го и шамана, който му го е дал... струва ми се някак неуместно да се използва за щяло и нещяло - може и да изглежда смешно отстрани, но често срещам тази невидима бариера с имената...
Има нещо магическо в наричането по име, поне за мен със сигурност е така - като че ли всяко споменаване на името размества пластовете и изважда нещо различно на повърхността - а това може да доведе до какво ли не... ако избягваш да наричаш нещо или някого по име, може и да изпаднеш в смешни и неудобни ситуации, но пък другото е стряскащо и непредвидимо...
По същия начин понякога обличането на мисъл или чувство в думи може да нанесе сериозни вреди - самото изричане на нещо на глас вече го променя - но пък ако човек не е готов да поеме риска, не ти остава друго, освен да си мълчиш - което пък хич не е забавно, нали :)))
Името има особена връзка с човека или мястото, затова при някои древни култури истинското име оставало тайна между носещия го и шамана, който му го е дал... струва ми се някак неуместно да се използва за щяло и нещяло - може и да изглежда смешно отстрани, но често срещам тази невидима бариера с имената...
Има нещо магическо в наричането по име, поне за мен със сигурност е така - като че ли всяко споменаване на името размества пластовете и изважда нещо различно на повърхността - а това може да доведе до какво ли не... ако избягваш да наричаш нещо или някого по име, може и да изпаднеш в смешни и неудобни ситуации, но пък другото е стряскащо и непредвидимо...
По същия начин понякога обличането на мисъл или чувство в думи може да нанесе сериозни вреди - самото изричане на нещо на глас вече го променя - но пък ако човек не е готов да поеме риска, не ти остава друго, освен да си мълчиш - което пък хич не е забавно, нали :)))
сряда, 18 март 2009 г.
Цената на свободата
В далечните приказни времена мъжете се криели в храстите покрай тайните самодивски сборища да гледат танцуващите самодиви, харесвали си някоя за жена и я отвеждали със себе си... залогът за това тя да остане при мъжа бил той да скрие самодивската й риза, за да не изчезне тя пак да танцува по някакви си поляни, а за да я задържи завинаги, мъжът просто трябвало да изгори ризата, и край.
Ние, днешните самодиви, толкова се опитваме да избегнем тази участ, че май си създаваме... както прочетох снощи в една книга, "магически кръг, в който светът не може да проникне - но там, където светът не може да влезе, ние не можем да излезем. И уловени в пашкул, който самите ние сме изплели, живеем отделно от останалите като вечни чужденци".
Толкова усилия, за да сме свободни - а в един момент се оказва, че тази свобода може да тежи повече и от най-страшните ограничения, и в крайна сметка се плаща със самота.
Въпреки това е прекрасно да си свободен - а че е трудно, е някак закономерно, защото "ако искаш да имаш неща, които никога не си имал, ще трябва да правиш неща, които никога не си правил" :)
Още повече красота пък има в това да загубиш част от свободата си по свое желание - а най-благодатен (и най-труден за постигане) както винаги, е балансът...
За вас, прекрасни мои - Джеси, Кет, Роске, Илке, калинке, Анке, Дани, Гаци - прегръщам ви... вие сте истински самодиви! Вдигам чаша с омайно биле във ваша чест... и няма да си даваме ризитееее... :)))))
Ние, днешните самодиви, толкова се опитваме да избегнем тази участ, че май си създаваме... както прочетох снощи в една книга, "магически кръг, в който светът не може да проникне - но там, където светът не може да влезе, ние не можем да излезем. И уловени в пашкул, който самите ние сме изплели, живеем отделно от останалите като вечни чужденци".
Толкова усилия, за да сме свободни - а в един момент се оказва, че тази свобода може да тежи повече и от най-страшните ограничения, и в крайна сметка се плаща със самота.
Въпреки това е прекрасно да си свободен - а че е трудно, е някак закономерно, защото "ако искаш да имаш неща, които никога не си имал, ще трябва да правиш неща, които никога не си правил" :)
Още повече красота пък има в това да загубиш част от свободата си по свое желание - а най-благодатен (и най-труден за постигане) както винаги, е балансът...
За вас, прекрасни мои - Джеси, Кет, Роске, Илке, калинке, Анке, Дани, Гаци - прегръщам ви... вие сте истински самодиви! Вдигам чаша с омайно биле във ваша чест... и няма да си даваме ризитееее... :)))))
Абонамент за:
Публикации (Atom)
